Важни събития са станали в световната и българската история на днешната дата 6 ноември.

На този ден през 1885 година по време Сръбско-българска война боят за Белоградчик завършва с поражение и отблъскване на сърбите от защитниците на града.

Оградена от Западния Балкан, Белоградчишката крепост контролира още от османско време изходите на старопланинските проходи между долината на Тимок и Видин. Това обстоятелство я прави важна в плановете на сръбското командване за изолиране на основната цел – столицата София, от Дунавска България. Към Белоградчик е насочено дясното (южното) крило на Тимошката армия – 14-и пехотен полк II призив - четири батальона пехота с поддържащи артилерия и кавалерия.

Ден след избухването на войната, на 3 ноември, 14-и полк прекосява границата и се насочва към Белоградчик от две страни – с три батальона през Кадъбоазкия, а с четвъртия през Светиниколския проход. Главната колона влиза в по-сериозен досег с българите на следващия ден, след като заема Салаш и изкачва рида Ведерник. В подкрепа на малобройния белоградчишки гарнизон командващият войските в Северозападна България капитан Атанас Узунов изпраща три чети плевенски, варненски и русенски доброволци начело с поручик Панайот Дворянов. Дворянов получава и няколкостотин опълченци от Кутловица, но повечето от тях се разбягват още при първата престрелка със сърбите на 4 ноември при село Калугер. В защита на Белоградчик остава гарнизонът от една рота запасняци, две доброволчески чети (русенската е пратена да пази пътя през Чупрене) и известен брой опълченци – общо малко над 700 души без полева артилерия и с ограничени запаси от муниции.

С тези сили на 6 ноември Дворянов посреща противника на западните подстъпи на Белоградчик и ги обръща в бягство. До тази развръзка се стига, след като малка част от българите нападат от засада сръбската колона. Преследвани повече от 2 km., сърбите дават близо 50 убити и стотина пленници. На следващия ден (7 ноември) Дворянов прогонва – този път без бой – и втората сръбска колона, наближила Белоградчик от юг през прохода Свети Никола и село Пролазница.

На 6 ноември 1920 година се случва черно за България събитие. На основание на Ньойския мирен договор армията на Сърбия окупира Западните покрайнини с площ 1555 кв. км и население тогава 65 000 души. в България е обявен 3-дневен национален траур.

Терминът „Западни покрайнини“ днес не се приема на официално ниво в Република Сърбия, въпреки че в официални междудържавни документи като Бледската спогодба от 1947 г. между Тито и Георги Димитров този термин – „Западни български покрайнини“ е намирал своето място. В България за обозначаване на тези територии друго название не се е наложило. Тъй като днес тези райони влизат в шест общини на Сърбия (Цариброд, Босилеград, Бабушница, Сурдулица, Пирот и Зайчар), прилагането на друг географски (или исторически) подход за локализацията им би бил недостатъчно точен и прекалено описателен, например ако ги определим само като „територии с българско население“ в състава на Сърбия, макар да е вярно, не би било достатъчно поради факта, че български общности живеят и в други области на Република Сърбия.

Ето какви други събития са станали на днешния 6 ноември в миналото:

1315 г. – Данте Алигиери (на портрета) е осъден на доживотно изгнание от Флоренция, а ако се върне е заплашен от изгаряне на клада.

1521 г. – Фернандо Магелан достига със 115 души екипаж Молукските острови.

1844 г. – Приета е конституцията на независимата от Испания Доминиканска република.

1860 г. – Ейбрахам Линкълн става 16-ият президент на САЩ.

1871 г. – Гюла Андраши става външен министър на Австро-Унгария.

1886 г. – Заради засилените русофобски политически настроения и действия в България Русия прекратява дипломатически отношения с нея.

1920 г. – Образувана е Обединената народно-прогресивна партия след сливането на Народната партия и Прогресивнолибералната партия.

1926 г. – Американецът Джейкъб Шик патентова електрическа самобръсначка.

1939 г. – Втората световна война: Германските окупатори провеждат в Краков (Полша) акцията Sonderaktion Krakau, в която са задържани из изпратени в концентрационен лагер 183 професори от Ягелонски университет и други ВУЗ-ове в Краков.

1941 г. – Втората световна война: Съветският лидер Йосиф Сталин се обръща към народа си за втори път, за своето 19-годишно управление, като заявява, че от началото на войната с Националсоциалистическа Германия загубите на СССР (убити, изчезнали и ранени) са 1.75 млн., а на Германия са 4.5 млн., че САЩ са отпуснали на СССР заем от $1 млрд. в допълнение към доставките на танкове и самолети, и че СССР не цели да налага режима си в европейски държави, а само да ги освободи.

1943 г. – Втората световна война: Англо-американската авиация бомбардира Пловдив.

1960 г. – Открита е първата линия на метрото на Киев.

1990 г. – Украинският сериен убиец Андрей Чикатило убива и осакатява Света Коростик.

1991 г. – В Кувейт е потушен последният пожар на нефтен кладенец след инвазията на Ирак и денят е обявен за официален празник.

1991 г. – Борис Елцин издава указ, с който прекратява дейността на КПСС на територията на Русия.

1999 г. – На проведен референдум жителите на Австралия отхвърлят републиката и определят за държавен глава кралицата на Обединеното кралство Елизабет II.

2004 г. – Въздушните сили на Кот д'Ивоар бомбардират френски казарми в контролираната от бунтовници северна част на страната, убивайки 9 френски войници; французите отвръщат на удара като унищожават 2 самолета и 1 хеликоптер.

2012 г. – Почива Патриарх Максим, глава на Българската православна църква с титлата Патриарх Български и митрополит Софийски от 1971 до смъртта си.