Димитър Горов е роден на 28 юни 1840 г. в Пещера. През 1866 г. се преселва в Браила, Румъния, а по-късно се установява в Гюргево. Благодарение на своето трудолюбие, находчивост и икономия, успява да натрупа капитал и да отвори фабрика за свещи и сапун. Жени се за сестрата на Ангел Кънчев – Иванка Кънчева. Голяма част от спечелените пари дава за свободата на България.

Сближава се с Любен Каравелов, Васил Левски, Ангел Кънчев, Стефан Стамболов, Христо Ботев. Той дава част от парите и изпраща до Вардин четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 г. През есента на 1875 г. наема къща за Гюргевския революционен комитет. Неговата „кесия“ била отворена за всеки изпаднал в беда бунтовник.

Димитър Горов финансира издаването на Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова (1875) и Песни и стихотворения от С. Стамболова (1877). Дава част от парите, с които Христо Ботев, купува печатницата си.

Спомоществовател е при организиране четите на Таню Стоянов и Христо Ботев. Придружава Ботевата чета от Гюргево до Бекет. Нему Ботев предава прощалните писма до семейството и приятелите си. От Бекет Горов изпратил до европейски вестници телеграмата, с която Ботев осведомява европейската общественост за целта на преминаването на четата му в България. Арестуван, след подаване на телеграмата, Димитър бил затворен в букурещкия затвор „Въкърещ“. Неговия брат, Атанас Горов, е участник в четата и е убит на Милин камък.

По време на Руско-турската война (1877 – 1878), разпродава имуществото си и се присъединява към руската армия като преводач.

След Освобождението живее в Трявна, където е погребана съпругата му. Открива фабрика за спермацетови свещи, но работата му в България не потръгнала. Липсвали му сериозни клиенти. Втората му съпруга също е от тревненски род, дъщеря на свещеник Константин (Кою) Витанов – Цветана. Стефан Стамболов му бил кум.

Виждайки, че работата на Горов съвсем не върви, Захари Стоянов и Стефан Стамболов го убеждават да вземе държавна служба. Горов бил назначен като околийски началник в с. Дерманци, Ловешко, и в Плевен. При изпълнението на своята работа, докато преследвал опасни престъпници, Горов се простудил сериозно и заболял тежко, та не могъл да продължи работата си. Болестта му се влошила и впоследствие се „обърнала“ на туберкулоза. Бил изолиран под грижите на съпругата си.

На смъртното си легло Горов казал на жена си: „Ето тези три франка са останали от всичкия ми имот! Запали с тях една свещ на гроба ми!“.

Умира на 7 декември 1881 г. в Трявна в крайна нищета. По-късно тленните му останки са пренесени и погребани в Пещера. Две години след смъртта му се поминала и дъщеря му, която е погребана в неговия гроб.

Всички бележки, архиви и книжа на Горов били прибрани от Захари Стоянов и Стефан Стамболов, които искали да издействат пенсия на жена му, обаче нищо не било направено. Цветана се оженила втори път за Ив. Димитров от Оряхово.