Важни събития са станали в миналото на днешната дата 3 декември.

На този ден през 1866 година Петко Славейков основава вестник „Македония“ в Цариград. Излиза до 25 юли 1872 година.

С тиража си от 3600 броя е най-разпространеният и най-влиятелният български вестник през Възраждането. Главен редактор на вестника е Петко Славейков.

Вестникът е основан от Славейков и съдружника му караманлията Йоаким Каръягдъ. Печата се в едноименната печатница „Македония“, закупена в 1866 година от Славейков. Печатницата е оборудвана технически от инвентара на печатницата на „Цариградски вестник“. Излиза седмично, а в четвъртата годишнина известно време и два пъти седмично. „Македония“ често излиза с притурки като „Малкият лист на Македония“ („Малка Македония“).

Подзаглавието на вестника се променя няколко пъти – „Вестник политический и филологический. Ще излязва всяка събота. Ред. П. Р. Славейков“, „Вестник за народа“, „Лист за политика, книжевност и търговия“ и други. Мотото е „Твърде лошо нещо да ся поместя някои от началата си, когато са прави! Ако не върви напред, а то поне назад да не върви, трябва да бъде високата аксиома на разумността.“

Сред основните сътрудници на вестника са Гаврил Кръстевич, Марин Дринов, Тодор Икономов, Тодор Шишков, Захари Княжевски, Кузман Шапкарев, Светослав Миларов, Никола Първанов, Стефан Бобчев.

На 3 декември 1891 година Народното събрание приема Закон за армията, който полага основите на модерната Българска армия.

В Българското княжество въоръжените сили биват три категории: действаща армия, резервна армия и Народно опълчение. Мобилизацията е два вида – обща и частична. Общата се отнася за всички категории войски, а частичната само за действащата армия, като се извършва само с решение на Народното събрание и Височайши указ на Княза.

С Указ № 176 от 1891 година, в изпълнение на нов „Закон за устройството на въоръжените сили”, военните окръжия се преименуват в полкови военни окръжия, а съществуващите кадрови роти се придават към полковете. Военно-административно страната е разделена на дивизионни области, полкови окръжия и кадрови роти.  Всички те имат военни управления и отговарят за призивите, военния отчет, съхранението на материалните средства и въоръжението. Началниците на полковите военни окръжия са и командири на резервните полкове.

Ротно-околийските управления, настоящите наследници на които са военните отдели, са военно-административни органи, непосредствено подчинени на началниците на полковите военни окръжия. Те водят на отчет запасните от действащата, резервната армия и Опълчението.

През 1899 година са създадени дванадесет Бригадни управления, на принципа на обединяването по две на военните окръжия.

С приетия нов закон за войската от 1903 година, е създадена военна администрация, като страната е разделена на девет дивизионни области, а всяка дивизионна област – на четири полкови окръжия. Не е задължително съвпадането им с тогавашното административно деление.

Ето какви други събития са станали на днешната дата 3 декември в миналото:

1557 г. – В Единбург, Шотландия е подписана Конгрегация на Бог, с което се узаконява Реформацията и създаването на Презвитерианската църква.

1586 г. – В Англия са пренесени от Колумбия картофите като земеделска култура.

1621 г. – Галилео Галилей изобретява телескопа.

1775 г. – За първи път е издигнат американския флаг.

1810 г. – Англия завоюва от Франция остров Мавриций.

1818 г. – Илинойс става 21-вият щат на САЩ

1828 г. – Осъществено е обединението на Прусия и за столица на унията е определен Кьонигсберг (дн. Калининград).

1910 г. – Жорж Клод демонстрира създадената от него неонова лампа на изложение в Париж.

1912 г. – Балканската война приключва с подписването на примирие между Османската империя, от една страна, и България, Гърция, Черна гора и Сърбия (Балкански съюз). Тази война трае 2 месеца.

1917 г. – Открит е Квебекският мост – най-дългият за своето време мост в света.

1938 г. – В Германия е приет закон за национализация на собствеността на евреите.

1951 г. – В Турция е въведено смъртно наказание за комунистическа дейност.

1955 г. – ООН приема решение за създаване на Международна агенция за атомна енергия.

1959 г. – Първият в света атомен ледоразбивач „Ленин“ е пуснат на вода в корабостроителницата в Ленинград, СССР.

1960 г. – Министерският съвет създава външнотърговското предприятие „Тексим“ за търговия със специални стоки, в т.ч. с оръжие.

1966 г. – Край Кремълската стена са погребани останки на незнаен войн и е създаден известният Гроб на незнайния войн.

1967 г. – Кристиан Барнард осъществява в Кейп Таун, ЮАР първата трансплантация на сърце на 53-годишния Луис Уашкански – пациентът умира 18 дни по-късно от двустранна бронхопневмония.

1971 г. – Избухва войната между Индия и Пакистан.

1973 г. – Космическият кораб Пионер 10 изпраща към Земята първите близки снимки от Юпитер.

1984 г. – При тежка производствена катастрофа в град Бхопал, Индия загиват около 2500 души, около 100 хиляди души са с увредено здраве от отравяне, евакуирани са над 200 хиляди души.

1986 г. – Президентът на САЩ Роналд Рейгън обнародва първия бюджет на САЩ, превишаващ един трилион долара.

1989 г. – Завършва срещата край Малта, белязала края на Студената война.

1997 г. – В град Отава, Канада представители на 121 страни подписват договор, забраняващ поставянето на противопехотни мини. САЩ, Китайската народна република и Русия не подписват договора.

1999 г. – НАСА загубва радиовръзка с марсохода Марс Полар Лендър минути преди той да навлезе в атмосферата на Марс.