На 17 май 1956 г. Народна република България е приета за член на ЮНЕСКО. Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура е създадена на 16 ноември 1945 г. в Лондон като една от четирите "големи" специализирани организации на ООН.

Целта й била да насърчи сътрудничеството между нациите в областта на образованието, науката, културата и комуникациите. Мотото на организацията гласи, че "мирът e създаден, не за да се нарушава, а за да подпомага интелектуалната и нравствената солидарност на човечеството".

През 1959 г. ЮНЕСКО създава международен комитет за запазване и възстановяване на световното културно наследство. В Списъка на световното наследство са 9 културни и природни паметници от България, имащи изключителна световна стойност: Мадарският конник, Боянската църква, Казанлъшката гробница, Старият град на Несебър, Рилският манастир, Скална църква в Иваново, Тракийската гробница в Свещари, Национален парк Пирин и Резерватът Сребърна.