„Велик е нашият войник“ е един от най-популярните български маршове и военни песни, някога марш на Двадесет и трети пехотен шипченски полк, понастоящем химн на Българската армия.

Воинският химн „Велик е нашият войник“ е композиран за един ден през 1916 година по време на Първата световна война край Охридското езеро от Михаил Шекерджиев, редник в 23-ти полк на Осма пехотна тунджанска дивизия по текст на журналиста подпоручик Константин Георгиев Попов. На следващия ден песента е изпълнена от войнишки хор на 23-ти полк. Малко по-късно Иван Влаев от Габрово отпечатва песента в голям тираж, като на гърба на всяко издание по желание на Шекерджиев пише: „Приходът от продажбата е за семействата на убитите от полка войници“.

По политически причини, през различните исторически периоди, оригиналният текст се преработва. Особено драстични промени текстът търпи след 9 септември 1944 г.

За химн на Българската армия е обявен със заповед на министъра на отбраната Бойко Ноев на 31 май 2001 година.

Велик е нашият войник!
Велик, велик, велик!
Измокрен, гладен, уморен,
Без отдих би се ден и нощ,
Бърдата цепи разярен
Със страшния си вик "На нож!"

За него Шипка пее днес,
За него Одрин днес мълви.
Венци на доблест и на чест
Хайдушкият Балкан му сви.

Пленил бе той знамена безчет,
С „Ура“ превзе Люлебургаз.
От Драва и от Мур навред
Се чу победният му глас.

И пак безстрашен и суров,
На бойния си пост е той,
За бащин край и днес готов
Да литне във победен бой.