На 10 април 1866 г. е основано българско читалище в Цариград, в Османската империя. Инициатор на тази идея е Българската духовна дружина. Тя групира около себе си видни и будни българи, които по онова време живеят в Цариград.

Голяма роля за превръщането му в значителен просветен и културен център изиграва Петко Рачев Славейков, който е и един от дългогодишните му председатели.

Към читалището се създава библиотека, в която се получават излизащите по онова време в империята български вестници и списания. То разполага и със своя печатница, в която се отпечатват не голям брой книги. Важна част от дейността му съставляват сказките и театралните представления, които привличат вниманието на живеещата в Цариград българска колония. То става инициатор и за организирането на Македонската дружина и на Българското благодетелно братство „Просвещение“.

Българското читалище взема дейно участие и в борбата на българския народ за извоюване на църковно-национална независимост. Поради стеклите се неблагоприятни условия след Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. то прекратява своята дейност.