„За военна заслуга“ заедно с ордените „За гражданска заслуга“ и „Мадарски конник“ е третият по старшинство в наградната система на Република България.

Учреден с Княжески рескрипт до Канцлера на Българските ордени на 18 май 1900 г. в знак на особено благоволение на Монарха към храбрата армия. По същество това е Орденът орден „За гражданска заслуга“, но преработен за военни лица, същото обяснение се съдържа и в самия рескрипт. Орденът са дава на военни лица за непорочна служба и извънредни заслуги. Учреден е в шест степени, а през 1933 г. е въведена и степента Велик кръст.

Орденът има формата на пизански кръст, раменете на който са покрити с червен емайл. Между тях са поставени два меча обърнати с остриетата нагоре. В центъра на аверса е поставен вензелът на учредителя – Княз Фердинанд I, а наоколо, в емайлиран в зелено пръстен, надписът / ЗА ВОЕННА ЗАСЛУГА /. Аверсът повтаря същия на орден „За гражданска заслуга“, но с бял пръстен. Увенчан е с Царска корона с пуснати кисти надолу.

Във време на война външният му вид търпи леки изменения върху раменете на кръста е поставен лавров венец, а пръстенът около вимпела е в бял емайл.

Великият кръст се носи на широка жълта лента с черни и бели кантове в края – цветовете на Сакс-Кобург-Готската династия. Степените от четвърта до шеста се носят на малка триъгълна лента на дясната гръд.

След 9 септември 1944 г. лентата е заменена от тази на ордена „За гражданска заслуга“, вензелът на Цар Фердинанд е премахнат, като на негово място е поставен българския трикольор. През петдесетте години на ХХ век е отменен. Възстановен е през 2004 г. в две степени.

„Св. св. равноапостоли Кирил и Методий“ е най-високото отличие в Царство България. Той е династическият орден на българските царе. Учреден от Цар Фердинанд I на 18 май 1909 г., по повод обявяване на независимостта на България (ДВ №104/21.05.1909 г.), а през февруари 1910 г. е утвърден със закон от XIV Обикновено народно събрание. Орденът символизира суверенитета на страната и авторитета на монарха, който е негов Велик магистър и единствен носител на „голямото огърлие“. Инсигнията на ордена е задължителен атрибут от официалното облекло на българския цар. Има единствена степен с кръст и звезда с образите на светите братя Кирил и Методий. Звездата на ордена силно наподобява френския династичен орден Св. Дух, учреден от Анри III Валоа през 1578 г. Тази прилика едва ли е случайна, като имаме предвид произхода на Цар Фердинанд I и специалното му отношение към династичната традиция. Девизът на ордена е „EX ORIENTE LUX“ (От изток е светлината).