През 1786 г. французите Жак Балма и Мишел-Габриел Пакар покоряват връх Монблан (4807 м) и поставят началото на съвременния алпинизъм.

Планинският масив принадлежи към т.нар. Савойски Алпи. Върхът се извисява на 4808 м. В участъка от 2440 м до най-високата точка първенецът е покрит с ледена шапка, която на места достига дебелина до 28 см. Монблан има множество глетчери, сред които се откроява Мер дьо Глас на северния склон.

След първата експедиция на Балма и Пакар, на 18 юли 1861 г. още трима катерачи атакуват планинския масив и успяват да изкачат Монблан. Това са Йохан Йозеф Бенет, Лесли Стефан и Ф.Ф.Тъкет. Така е развенчан митът за непревземаемата планина в този участък. През 1821 г. върхът е увековечен от художника Карл Густав Карус.

Любопитен факт е, че връх Монблан има две коренно различни лица в зависимост от посоката, от която се наблюдава. От север върхът е доста заоблен и почти изцяло формиран от глетчери. Гледан от южна страна, Монблан изглежда величествен и непристъпен с отвесни стени.