Важни събития са станали на днешния 13 декемви в миналото по света и у нас.

На този ден през 1879 година е основано е първото българско земеделско училище Образцов чифлик край Русе. Съществува и до днес. Сега е Институт по земеделие и семезнание „Образцов чифлик“.

Институтът е първият в историята на земеделската култура и просвета в България. Историята му започва след Освобождението, когато с Указ № 374 от 13 декември 1879 г. е открито първото практическо земеделско училище, което през 1883 г. става средно, с 3-годишен курс на обучение (негов наследник е днешната Професионална гимназия по селско стопанство „Ангел Кънчев“).

През 1887 г. е създадена първата ботаническа градина, наречена „Сортимент“, в която се изпробват редица нови земеделски култури. Ръководител на опитното поле става Константин Малков – считан за баща на опитното дело в страната.

През 1897 г. се ражда идеята за създаване на земеделски опитни учреждения в България по подобие на тези в Европа, вече достигнали пълния си разцвет. Този въпрос е поставен за пръв път от Константин Малков. Идеята е осъществена със създаването на 3 земеделски опитни станции в страната – в Садово, Образцов чифлик и Плевен.

В „Образцов чифлик“ Земеделската опитна станция (ЗОС) се създава на 9 март 1905 г. въз основа на изградено с модерен за времето си облик изпитателно (или още опитно) поле и богат опит от страна на учителите. Станцията се радва на редица постижения в областта на селекцията и агротехниката, придобивайки известност в страната и извън нея.

Редом с научноизследователска и учебна работа се извършва и публицистична дейност. ЗОС „Образцов чифлик“ има свое списание „Ново земеделие“, което по-късно е преименувано на „Селскостопански преглед“, собствена печатна база, в която се издават първите брошури, учебни помагала и други.

През 1960 г. ЗОС е преименувана на Комплексна опитна станция, а две години по-късно на Селскостопански научноизследователски институт, който сега е профилиран по земеделие и семезнание и е в структурата на Селскостопанската академия.

На 13 декември през 1880 година пък със закон се поставя началото на преброяванията на населението в Княжество България.

Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. е основателна причина за провеждането на второто преброяване на населението към 31.12.1887 година.

В края на XIX век Международният статистически институт одобрява набор от правила за провеждане на преброяване на населението и представяне на резултатите. Тези правила са в основата на приетия от Деветото народно събрание през 1897 г. специален Закон за преброяване на населението, сградите и домашния добитък в Княжество България. В съответствие с този закон се извършват четвъртото преброяване, проведено към 31.12.1900 г., и преброяванията през първата половина на ХХ век.

Постепенно се създава практика преброяванията да отразяват значителните политически и социално-икономически промени в страната. Обявяването на независимостта на България през 1908 г. е последвано от преброяване през 1910 година. През 1920 и 1946 г., след края на двете световни войни, също се провеждат преброявания на населението и жилищния фонд. В края на 1992 г. преброяването се провежда по време на дълбоки трансформации във всички сфери на обществото и съвпада с началните етапи на развитие на явления и процеси, свързани с прехода от централизирана планова към пазарна икономика.

Ето какви други събития са станали на днешния 13 декември през годините:

1294 г. – Папа Целестин V абдикира от папството, което е първият случай на абдикация на папа в историята на католицизма.

1519 г. – Експедицията на Фернандо Магелан акостира на южноамериканския бряг – днешна Бразилия.

1545 г. – Започва Трентският събор, свикан от папа Павел III в отговор на разрастването на протестантството.

1577 г. – Англичанинът Франсис Дрейк отплава от Плимут с ескадра към испанските колонии в Америка, но продължава пътешествието като околосветско.

1642 г. – Нидерландският мореплавател Абел Тасман открива Нова Зеландия.

1742 г. – Императрица Елисавета издава заповед за изгонване на всички евреи от пределите на Русия и Украйна.

1754 г. – Осман III става султан на Османската империя.

1918 г. – Удроу Уилсън започва първата официална визита на американски президент в Европа.

1937 г. – Японската армия превзема китайския град Нанкин, проявявайки варварска жестокост към местното население.

1939 г. – Втората световна война: Състои се първата морска битка през Втората световна война при устието на река Ла Плата – между британски и германски военни кораби.

1941 г. – Втората световна война: България обявява война на Великобритания и САЩ.

1959 г. – Избран е първият президент на Кипър – Спирос Киприану.

1966 г. – Американската авиация за първи път бомбардира столицата на Северен Виетнам – Ханой.

1974 г. – Малта става република.

1976 г. – Открита е най-дългата авиодестинация без междинно кацане – между Сидни и Сан Франциско.

1981 г. – Генерал Войчех Ярузелски въвежда военно положение в Полша, делегализиран е профсъюзът Солидарност.

1996 г. – Кофи Анан е избран за генерален секретар на ООН.

2001 г. – Въоръжена група ислямисти атакува сградата на парламента на Индия.

2002 г. – Разширяване на ЕС: Европейският съюз обявява, че Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Словения ще станат пълноправни членки на съюза на 1 май 2004.

2003 г. – Бившият иракски президент Саддам Хюсейн е заловен близо до родния му град Тикрит.