Датата 1 март 1941 г. в българската история е свързана с нееднозначни чувства и крайни оценки. На нея страната се присъединява към Тристранния пакт. Като резултат – за кратко време тя възвръща част от отнетите след Първата световна война територии с Ньойския договор от 1919 г. През пролетта на 1941 г. българите живеят с радостта от националното обединение. След съгласуване с Германия и Италия, правителството изпраща войски в редица територии, населени с българи. Там българската армия е посрещана на повечето места като освободителка, а цар Борис III е обявен за "Цар-обединител”. Започва строителство на нови училища, болници, гари, пристанища, промишлени обекти, пътища, пише История БГ.

 

Защо България влиза в него, дали това става доброволно и можела ли е изобщо да се избегне присъединяването към Оста?

 

Въпреки непрестанно оказвания натиск и от Германия, и от Съветския съюз, въпреки совалките на Англия и Америка, страната се опитва с всички сили да устои и да се придържа към неутралитет. През октомври 1940 г. цар Борис отказва на германския външен министър Рибентроп присъединяването към Тристранния пакт, както и на предложението на Мусолини да се включи във войната срещу Гърция – "за освобождаване на българското Беломорие и Егейска Македония". През ноември същата година в Берлин съветският комисар на външните работи Молотов се опитва да спазари включването на СССР в Тристранния пакт срещу съгласието на Германия България да влезе в съветската сфера на "гаранции за сигурност". Веднага след този опит, вече Хитлер отправя повторна покана България да се присъедини към Оста, но Цар Борис съумява да я отклони отново. По същото време Унгария, Румъния и Словакия не успяват да отбият натиска на Берлин и се включват в Тристранния пакт. Германските войски навлизат в Румъния.

В началото на 1941 г. положението става все по-напрегнато и е ясно, че те ще трябва да преминат през България, за да окажат съдействие на италианските войски в Гърция. На Дунава е съсредоточена половинмилионна германска армия.

 

България няма друг избор освен присъединяване или окупация с многохилядни жертви. Цар Борис III има две възможни решения. Едното е да емигрира и да остави страната на произвола на съдбата. Другото е да избегне окупацията с всичките и последствия като хиляди жертви и включването на български части във войната. Затова той дава картбланш на правителството на Богдан Филов да подпише във Виена присъединяването към Тристранния пакт, запазвайки статут на "неучастие във войната".

 

Макар България да е съюзник на Германия, тя не скъсва дипломатическите си отношения със Съветския съюз и не праща войски на Източния фронт. Дори на последната среща с Хитлер, няколко дни след която царят умира при все още неизяснени обстоятелства, той отново отказва да изпрати дори една българска дивизия за участие във военните действия, за което фюрерът настоява.

 

Половин милионна българска войска се включва във войната, след като България преминава на страната на съюзниците през есента на 1944 г. Около 32 500 са българските жертви, дадени във войната с Германия. Въпреки приноса на Българската армия, страната остава в международна изолация и попада в съветската сфера на влияние.

Ето какви други събития са станали на днешната дата 2 март в миналото:

986 г. – Луи V става крал на франките.

1353 г. – Османските турци завладяват голямата крепост Галиполи, изходна база за завладяване на балкански територии.

1498 г. – По време на колонизаторското си плаване Вашко да Гама пристига в днешен Мозамбик.

1699 г. – Френският изследовател Пиер Ле Мойн д’Ибервил открива устието на река Мисисипи (САЩ).

1796 г. – 26-годишният генерал Наполеон Бонапарт е назначен за командващ френската армия в Италия.

1831 г. – Създаден е окръг Айония в щата Мичиган, САЩ.

1855 г. – Александър II става цар на Русия.

1877 г. – Избирателната комисия в САЩ след преразглеждане на изборните резултати обявява за президент Ръдърфорд Хейс.

1896 г. - Великите сили признават Фердинанд I за княз на България.

1919 г. – В Москва е открит първият конгрес на Комунистическия интернационал.

1933 г. – В Ню Йорк се състои премиерата на филма Кинг Конг.

1949 г. – Американският пилот Джеймс Галахън завършва със самолет „Lucky Lady II“ (B-50 Superfortress) първия в историята околосветски полет без прекъсване с 4 зареждания с гориво във въздуха.

1951 г. – В NBA се провежда първият мач на звездите.

1951 г. – Пощенска спестовна каса и множество по-малки банки са обединени в Държавна спестовна каса (след 1999 г. – Банка ДСК)

1954 г. – УЕФА взема решение за учредяване на футболната Купа на европейските шампиони.

1962 г. – В Мианмар ген. У Не Вин осъществява военен преврат, при който на власт идва Партията на бирманската социалистическа програма. Провъзгласен е „бирманският път към социализма“.

1969 г. – Състои се първият изпитателен полет на френско-английския свръхзвуков пътнически самолет Конкорд.

1969 г. – На остров Джънбао избухва престрелка между съветски и китайски граничари, която по-късно прераства във въоръжен конфликт между двете държави.

1970 г. – Родезия се провъзгласява за република и скъсва всякаква връзка с Британската корона.

1983 г. – В Англия фирмите Sony, Philips и Polygram за първи път демонстрират съвместната си разработка – компактдиск.

1987 г. – Закрита е корпорацията Америкън Моторс.

1989 г. – Дванадесет страни от Европейската общност постигат съгласие за забрана на всякакви фреонови продукти до края на века.

1995 г. – Изследователи във Фермилаб обявяват откриването на топ кварк.

1998 г. – Данните, изпратени от космическата сонда Галилео показват, че на луната Европа, спътник на Юпитер, има течен океан под дебел слой лед.

2017 г. – На официална конференция в Москва са добавени към периодичната таблица елементите московий, тенесин и оганесон.