На 6 март през 1938 година започват изборите за XXIV обикновено народно събрание в България, като за първи път жените имат право на глас.

В България през 1909 г. със Закона за народната просвета за пръв път се дава право на жените да бъдат избирани в училищните настоятелства, но не могат да участват в гласуването. През 1937 г. се постига частичен успех като "жените майки от законен брак" получават правото да гласуват в местни избори, но не и да бъдат избирани. През 1938 г. това право се разширява за гласуване в парламентарни избори за жените над 21 години, които са "омъжени, разведени или вдовици". Това не важи за неомъжените жени.

Законът дава само активно избирателно право на жените - да гласуват, но не и да бъдат избирани. През 1944 г. жените в България придобиват равни избирателни права, а през 1945 г. в 26-ото обикновено Народно събрани са избрани за депутати първите 16 жени.

Не само у нас, но и в световен план към днешна дата ситуацията е доста по-различна. Жените вече имат право да гласуват почти  във всяка страна и територия в света с изключение на една: Ватикана, в която само кардиналите на католическата църква, които трябва да са мъже, гласуват за избора на папа.