Интересни събития са станали през годините и на днешната дата 13 октомври. Някои от тях са от българската история.

На този ден през 1919 година, след края на Първата световна война, Антантата установява протекторат в Беломорска Тракия.

След Първата световна война цялото българско Беломорие от 8712 кв. км, в съответствие с наложения на България мирен договор, е окупирано от френски войски. Според чл. 48 на Ньойския мирен договор от 27 ноември 1919 г. Западна Тракия преминава в съвместно владение на петте велики държави измежду съюзниците от Съглашението, като се уточнява, че нейната „съдба впоследствие ще бъде определена“ от тях. Те, от своя страна, „се задължават да се гарантира свободата на икономическите изходи на България на Егейско море“.

По време на междусъюзническото управление България все още запазва, макар и ограничен, своя достъп до Средиземно море. Под мандат на Антантата остават около 180 000 българи. В „Междусъюзническа Тракия“ се установява „автономен“ режим (15.10.1919 – 28.5.1920 г.), начело с френския генерал Шарпи. На мирната конференция през 1919 г. САЩ и лично президентът Удроу Уилсън категорично се противопостовят на политиката България да бъде жестоко наказана провеждана най-вече от Британия. Америка защитава позицията, че Беломорска Тракия не може да се откъсва от територията на България, в оформянето на тази позиция участва и американският шарже д'афер в София Мърфи, известен българофил, представил на конференция в Париж документи за българския характер на Тракия, Добруджа и Македония. Британците склоняват на „компромис“ с автономна тракийска квазидържава, но в рамките и в границите на гръцката държава (август 1919 г.), предложението не решава нищо и е отхвърлено от американските дипломати.

Франция дава идеята за свободна Западна Тракия включваща българските малцинства, това решение получава подкрепата на САЩ от техния представител Полк (Polk), но Венизелос яростно се противопоставя с единствения аргумент, че това би отделило Одринска Тракия, която трябва да се даде на Гърция. В края на краищата президентът Уилсън крайно неудовлетворен от налаганата късогледа и отмъстителна позиция на европейските си съюзници спрямо победените, залагаща причините за нова световна война, напуска конференцията и САЩ формално са представлявани от второстепенни служители.

Тогава на международно ниво на България, въпреки отнемането на Беломорска Тракия, е предоставена възможността в Беломорието да се установи територия под българско управление, Великите сили предлагат на България да се отстъпи зона от 3 000 000 кв. м (3 км по брега с 1 км дълбочина) на крайбрежието между Макри и Дедеагач, където тя да построи ново пристанище под свой суверенитет, но Стамболийски поради липсата на териториална връзка и възможния статут на арендувана за 100 години територия отказва, в крайна сметка Гърция е задължена единствено да предостави свободен икономически излаз на България на Бяло море с чл. 48 от Ньойския договор, което свое задължение тя напълно погазва. Единствената тракийска територия, придобита в годините на Първата световна война, която остава в пределите на България, са южните склонове на Сакар планина с 16 села.

На 2 юни 1920 г. ген. Шарпи напуска областта.

Години по-късно, на 13 октомври 1994 година Президентът Желю Желев назначава с указ служебно 81 правителство на България с първата жена министър-председател на България Ренета Инджова.

На 17 октомври 1994 г. тя става министър-председател в служебно правителство – правителството, назначено от президента Желю Желев, което управлява с тримесечен мандат до 26 януари 1995.

Със стъпването си в длъжност министър-председател Ренета Инджова публично обявява „тотална война с растящата престъпност“. Наложени са мерки за предотвратяване на изтичането на поверителна информация, като се забранява изнасянето на служебни документи от чиновниците в държавните институции. Възложено е на Националната Служба за Охрана (НСО) да осъществява контрол за спазването на заповедта.

Привикани в МВР са представители на охранителни фирми, като впоследствие Министърът на вътрешните работи Чавдар Червенков заявява, че разполага с данни кои са фирмите, които се занимават с рекет.

Уволнени са шефът на Комитета по туризъм Емил Лозанов, директорите на хотел „София“ и парк-хотел „Москва“ Марин Грозданов и Любомир Веселинов. Сменен е надзорният съвет на Агенцията за приватизация в лицето на Феодор Горанко, Димитър Христов, Лиляна Стоянова и Меглена Кунева. Отстранен е Изпълнителния директор на Центъра за масова приватизация. В началото на ноември петима от шефовете на МВР се разделят с постовете си. Директорът на „Финансово-стопански“ отдел на Министерството на финансите – Иванка Гугалова е уволнена поради неправомерно превишаване на разходите за командировъчни на служителите от Министерски съвет. На 10 ноември 1994 г. служебният кабинет освобождава Председателя на Националната комисия по цените Васил Пехливанов, поради некомпетентност и неефективен контрол върху поскъпването на стоките с наблюдавани цени. На 17 ноември 1994 г. е отстранен Никита Шервашидзе – шеф на Комитета по енергетика. Основен мотив за уволнението са договори, които нарушават държавния интерес. Сменени са началниците на ГУ „Митници“, управление „Държавни разходи“ и зам.-началника на Главно управление „Данъчна администрация“.

По сигнал за закононарушения, свързани с изчезването на информация за 960 промишлени фирми, изпратен от Ренета Инджова до прокуратурата през ноември, главният прокурор Иван Татарчев започва проверка на бившия министър на промишлеността Румен Биков и бившия министър на труда и социалните грижи Евгени Матинчев. Изчезналите папки съдържат финансови резултати, отчет за приходите и разходите, персонал, работни заплати, пазари, контрагенти, сключени договори и партньори.

Служебното правителство започва и завършва по време на своя мандат деривацията „Скакавица – Джерман“, която възстановява нормалното водоподаване в град София. Водният режим, според тогавашния кмет Александър Янчулев, е предизвикан поради повишено използване на водни ресурси от „Кремиковци“, и зад него седят корпоративни и свързани с предстоящите избори интереси на „Мултигруп“.

Кабинетът решава да удвои броя на следователите поради огромния брой висящи дела, очакващи решения. Инициирана е ревизия в НЕК поради настояването на електрическата компания за спешно вдигане на цените на тока и електроенергията.

По време на мандата служебното правителство на Ренета Инджова приема над 250 нормативни акта.

Индексират се доходите на населението, като минималната работна заплата е повишена с 18,13%, от 1814 лв. на 2143 лв. Повишени с 18,13% са майчинските, детските надбавки и обезщетенията за безработните. 13-а пенсия в размер на 450 лева получават пенсионерите. Общините получават допълнителни 600 млн. лв. за увеличение на заплатите на лекари и учители с 18%. Също с толкова е повишено заплащането във всички държавни ведомства. Приета е програма за младежка заетост.

На 19 декември 1994 г., по време на втория си месечен отчет пред обществеността, премиерът Ренета Инджова заявява, че „законодателството насърчава престъпността и всеки опит да се докосне организираната престъпност опира до добре скроени договори и чисти правни форми“. Според нея законодателството „толерира, протежира и усъвършенства“ развитието на престъпността, която е достигнала стадий мафията да е в симбиоза с официалната власт.^[22]

В края на мандата си Инджова публично обвинява предишния премиер – професор Любен Беров, че неговото правителство е било правителство на Мултигруп.

Често Ренета Инджова е наричана в медиите с прозвището „Желязната лейди на българската политика“. 

Ето какви други събития са станали на днешния 13 октомври в миналото:

1307 г. – Над 140 тамплиери във Франция са арестувани от агенти на Филип IV, след което са измъчвани, за да признаят обвинения в ерес.

1582 г. – Поради въвеждането на Григорианския календар този ден от тази година не съществува в Италия, Полша, Португалия и Испания.

1773 г. – Шарл Месие открива спиралната галактика „Водовъртеж“ (M51).

1792 г. – Във Вашингтон (окръг Колумбия) е направена първата копка на строежа на Белия дом.

1843 г. – В Ню Йорк е основана най-старата еврейска обществена организация – Бней Брит.

1884 г. – Международно прието е, че нулевият меридиан минава над Гринуич (Великобритания).

1899 г. – В България е съставено правителство начело с Тодор Иванчов.

1923 г. – Столицата на Турция е преместена от Истанбул в Анкара.

1943 г. – Втора световна война: Новото правителство на Италия, начело с Пиетро Бадолио обявява война на нацистка Германия и Страните от Оста.

1943 г. – Втора световна война: Рига, столицата на Латвия, е превзета от Червената армия

1976 г. – Боливийски товарен самолет Боинг 707 пада върху главната улица в град Санта Крус де ла Сиера, Боливия, при което загиват 102 души (97, повечето от които деца, на земята).

1983 г. – Космическата совалка Чалънджър се приземява успешно със седем астронавти на борда – най-многобройния екипаж в историята на космическите полети.

1990 г. – Американския президент Джордж Буш награждава Джон Атанасов с националния медал за техника и технологии с думите: „Професор Джон Атанасов, който винаги е подчертавал българския си произход и се гордее с него, е пример за всички...“. Това е най-голямото отличие в живота на бащата на компютрите.

1991 – В България са проведени избори за 36 Народно събрание.

1994 г. – Президентът Желю Желев назначава с указ служебно 81 правителство на България с първата жена министър-председател на България Ренета Инджова.

1999 г. – Във Франция са разрешени със закон еднополовите бракове.

2010 г. – Приключва Миньорска авария в Копиапо 2010, след като всичките 33 миньори са извадени на повърхността.