Важни събития са станали на днешната дата 4 февруари в историята.

На този ден през 1923 годинае ВМРО извършва неуспешен атентат срещу Александър Стамболийски.

Александър Стоименов Стамболийски (1 март 1879 – 14 юни 1923) е български политик, водач на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Той е министър-председател на България в правителството на БЗНС (1919 – 1923).

Към началото на 1923 г. режимът на Стамболийски губи влияние извън средите на българското селячество. На 4 февруари е извършен е неуспешен атентат от ВМРО срещу него и министрите Александър Оббов, Петър Янев и Цанко Бакалов в ложата на Народния театър.^[2] Подписването на Нишката спогодба от 23 март 1923 година с Кралството на сърби, хървати и словенци за „обезопасяване на границата“ между двете държави прелива чашата на търпението. Носят се слухове, че са водени тайни преговори за Балканска федерация, в която България ще е под егидата на Сърбия. Срещу него са настроени голяма част от интелигенция, македонските организации, белогвардейците, военните, буржоазните партии, комунистите. На 9 юни 1923 г. срещу правителството на Стамболийски е извършен военен преврат, организиран от Военния съюз, с подкрепата на буржоазните партии и царя. Помещаващата се в София централа на Оранжева гвардия е бързо обезоръжена.

Иначе враждебна на каузата на буржоазните партии и царя, БКП заема позиция на неутралитет и лишава стихийните проземеделски бунтове от възможната си подкрепа. Това е продиктувано от силната антикомунистическа линия на Стамболийски в последните години на управлението му. Васил Коларов изпраща от Москва телеграма, в която негласно съветва БКП да вземе участие в действията против новия режим. Тя обаче е прекалено закъсняла и дава резултат едва при Септемврийското въстание от септември същата година.

Стамболийски е убит на 14 юни 1923.

Ето какви други събития са станали на днешната дата 4 февруари в миналото:

786 г. – Харун Ал Рашид става халиф на Багдад.

1708 г. – Излиза първото напечатано произведение на Йохан Себастиан Бах – Кантата 71.

1794 г. – Франция забранява робството в своите колонии и обявява робите за свободни граждани.

1797 г. – Земетресение разрушава столицата на Еквадор – Кито.

1864 г. – Основан е окръг Айдахо в САЩ.

1899 г. – Основан е германския футболен отбор Вердер Бремен.

1906 г. – Полицията в Ню Йорк започва да използва пръстовите отпечатъци за идентифициране на престъпници.

1911 г. – Ролс-Ройс утвърждава емблемата за своите автомобили – статуетката Spirit of Ecstasy.

1915 г. – Първата световна война: Германия обявява британските териториални води за зона на военни действия.

1922 г. – Компанията Форд купува компанията Линкълн.

1932 г. – Олимпийски игри: Зимни олимпийски игри – открити са III Зимни олимпийски игри в Лейк Плесид, Ню Йорк.

1940 г. – В СССР е разстрелян бившият ръководител на НКВД Николай Ежов.

1943 г. – Втората световна война: Приключва Битката при Сталинград.

1945 г. – Втората световна война: Започва Ялтенската конференция с участието на Йосиф Сталин, Франклин Рузвелт и Уинстън Чърчил.

1946 г. – Основан е албанския футболен отбор Партизани.

1947 г. – Завършва Първата национална конференция на ТКЗС.

1952 г. – Учредена е Българска търговско-промишлена палата.

1965 г. – Земетресение с магнитуд 8,7 по скалата на Рихтер разтърсва Алеутските острови.

1972 г. – В Австралия е намерен най-големият в света опал – 1520 карата.

1976 г. – Олимпийски игри: XII-те Зимни олимпийски игри се откриват в Инсбрук, Австрия.

1992 г. – Уго Чавес оглавява неуспешния опит за преврат, наречен „Операция Замора“ срещу тогавашния президент на Венецуела, Карлос Андре Перес. Загиват стотици хора.

1997 г. – Председателят на БСП Георги Първанов и министърът на вътрешните работи Николай Добрев връщат мандата за съставяне на ново правителство след оставката на правителството на Жан Виденов по време на политическата криза от 1997 г..

1998 г. – С политически консенсус е прието Национално знаме на Босна и Херцеговина.

2003 г. – Съюзна република Югославия официално е преименувана на Сърбия и Черна гора, и е приета нова конституция, наречена Конституционна харта.