Важни събития са станали и на днешната дата 1 февруари в световната и родната история.
Денят на признателност и почит към жертвите на комунистическия режимсе отбелязва в България на 1 февруари всяка година като знак на уважение към паметта на жертвите на престъпленията на комунистическия режим в страната в периода 1944 – 1989 година.
На този ден в 1945 година така нареченият Народен съд произнася най-масовите смъртни присъди срещу народни представители, членове на правителствата и други политици, издатели на централни вестници и публицисти, както и висши военни.
Макар официално създаден с цел „съдене [на] виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея“, на практика Народният съд е използван за ликвидиране на политическия, военния и част от интелектуалния елит на Царство България, който иначе би могъл да се съпротивлява срещу превръщането на България във военно-политически сателит на Съветския съюз и срещу установяването на комунистическа диктатура в страната.
Показателна за мащаба на издадените смъртни присъди е оценката, че повече български генерали и други висши офицери са избити от Народния съд, отколкото са загинали във всички войни, водени от България след Освобождението от османска власт в 1878 г.
Общо издадените от Народния съд за периода на съществуването му смъртни присъди са 2730, но броят на жертвите след 1944 година е значително по-голям. Само убитите българи, много от тях без съд и присъда, възлизат по най-консервативни оценки на над 6000 души, но с отчитане на водещите се безследно изчезнали числото на убитите реално може да надхвърля 26 хиляди.
Според доклад на Държавна сигурност, само за деветте месеца от септември 1944 година до май 1945 година броят единствено на изселените е 28 131 души. Над 6000 са осъдените на лишаване от свобода, от които над 4000 получават над 20-годишни присъди.
Броят на изпратените в така наречените „трудови лагери“ – определяни като на практика концeнтрационни лагери и сравнявани със съветския ГУЛАГ – по официални данни е около 30 хиляди души. По оценки на изследователи обаче реалната бройка вероятно е много по-голяма, тъй като до 1951 година – периодът на най-активно използване на лагерите – не са водени отчети. Според някои данни броят на преминалите през лагерите и така наречените „трудови групи“ само за първите девет месеца след Деветосептемврийския преврат, до май 1945 година, възлиза на над 180 хиляди души.
Тези бройки не включват всички останали репресирани, в което число често влизат и децата и другите близки на обявените за „народни врагове“. Общият брой на пострадалите от престъпленията на комунистическия режим в България до 1989 година вероятно възлиза на стотици хиляди.
Денят е отбелязан за първи път през 2011 година, като предложението за учредяването му – по инициатива на президентите Желю Желев и Петър Стоянов – датира от 90-те години на ХХ век. Обичайно в този ден се поднасят венци и цветя на паметници, свързани с комунистическите репресии, както и се отслужват религиозни служби.
На този ден през 1991 година цените на стоките в България са освободени и започват да се формират по механизмите на пазарната икономика.
Пазарната икономика е икономическа постройка, при която повечето от разпределянето на ресурсите става чрез взаимодействието между продавачи и купувачи на стоки и услуги. Тя често се противопоставя по смисъл на плановата икономика, при която икономическите регулации и/или разпределянето на ресурсите се определят централизирано (от изпълнителната власт).
Макар пазарната икономика често да се равнопоставя с чиста форма на капитализма, то това не винаги е вярно. Тя често позволява правителствена намеса с цел поправка на провал в пазарите. Ключовата разлика между пазарната и плановата икономика е именно количеството и най-вече начина за подобно вмешателство. Например, ако правителство се нуждае от определено количество стомана, то в пазарната икономика то ще събере средства чрез данъци и такси и ще купи продукта на пазарни цени, докато при класическото планово стопанство, правителството директно ще поръча производството на стоманата.
Точното количество и вид позволена правителствена намеса си остават спорни въпроси. Повечето поддръжници на пазарите вярват, че правителството има легитимна роля в определянето и налагането на правилата в пазарите. Дори по-спорен е въпросът за ролята на държавата в даването определена насока на икономиката и справянето с етичните въпроси, произтичащи от този вид социална постройка. Примери са появяването на неравностойни приходи за различни прослойки от обществото, протекционизма като национална политика, контрол върху финансовите пазари (чрез лихвените проценти) и други.
На 1 февруари 1995 година България става асоцииран член на Европейския съюз.
Дипломатическите отношения между Република България и Европейската общност (ЕО) са установени през 1988 г. Две години по-късно Седмото Велико народно събрание приема решение относно желанието на България да стане пълноправен член на ЕО.
На 14 май 1992 г. България започна преговори с Европейския съюз (ЕС) за сключване на Европейско споразумение за асоцииране (ЕСА). Преговорите се проведоха в 7 кръга и приключиха на 22 декември 1992 г. ЕСА бе подписано на 8 март 1993 г. и на 1 февруари 1995 г. то влезе в сила.
На 14 декември 1995 г. България подаде молба за членство в ЕС. През януари 1996 година Съветът на министрите на ЕС възложи на Европейската комисия да подготви становище по готовността на България да се присъедини към Съюза. През юли 1997 г. Комисията постави България, заедно с Румъния, Латвия, Литва и Словакия, във втората вълна на разширяване на ЕС.
На 23 март 1998 г. бяха приети Националната стратегия за присъединяване на Република България към ЕС, Програмата за реализацията й и Националната програма за приемане на достиженията на правото на ЕС.
На 13 октомври 1999 г. Европейската комисия публикува втория Редовен доклад за напредъка на България и препоръча започване на преговори за членство с България.
На 10 декември 1999 г. в Хелзинки Европейският съвет взе решение за започване на преговори за членство с България през февруари 2000 г.
Договорът за приемането на България в Европейския съюз бе подписан на 25 април 2005 г. От 1 януари 2007 г. страната ни е пълноправен член на общността.
От 1993 г. Република България има Мисия към Европейските Общности, а от 2007 г. - Постоянно представителство.
Ето какви други събития са станали на днешната дата 1 февруари:
1587 г. – Кралицата на Англия Елизабет I подписва смъртната присъда на Мария Стюарт.
1788 г. – В САЩ е патентован параходът.
1800 г. – Наполеон Бонапарт е провъзгласен за пожизнен консул чрез референдум на новата конституция.
1810 г. – Преброяването на населението в САЩ показва, че броят на жителите е 7,2 млн. души.
1851 г. – Извършено е изпитание на първата подводница („Le Plongeur-Marine“), конструирана от баварския офицер Вилхелм Бауер.
1905 г. – Основан е нидерландския футболен клуб АДО Ден Хааг в град Хага.
1926 г. – Образувана е Киргизка автономна република в състава на СССР.
1944 г. – Втората световна война: Започва масирана атака на американската армия срещу японските сили, която завършва на 7 февруари с превземането на Маршалските острови.
1945 г. – Произнесени са и са изпълнени смъртните присъди срещу осъдените български политици по Дело № 1 на т.нар. Народен съд. До завършването на процесите на Народния съд през април 1945 на смърт са осъдени 2730 души. Датата 1 февруари 1945 г. остава в историята с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици.
1946 г. – Норвежкият дипломат Тригве Ли става първият Генерален секретар на ООН.
1950 г. – Народното събрание избира Вълко Червенков за министър-председател на България.
1957 г. – Главно управление на пътищата преминава към Министерството на комуналното стопанство и благоустройството и се преименува на Министерство на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата.
1958 г. – Изстрелян е първият американски изкуствен спътник на Земята.
1958 г. – Египет и Сирия се обединяват във федерация, наречена Обединена арабска република, която просъществува до 1961 г.
1969 г. – С декларация на ръководителите на Югославия и Румъния се опровергава доктрината на Брежнев за приоритет на интересите на международното работническо движение над националните интереси.
1978 г. – Режисьорът от полски произход Роман Полански е принуден да емигрира от САЩ във Франция, след като е преследван от закона за секс с 13-годишно момиче.
1979 г. – В Техеран тържествено е посрещнат, след 15-годишно изгнание, завърналия се от Франция аятолах Хомейни.
1990 г. – Георги Атанасов подава оставка като Министър-председател на България.
1991 г. – Основана е българска търговска компания АНКА
2003 г. – Космическата совалка Колумбия се разпада при повторното си навлизане в атмосферата на Земята, като загиват всичките седем члена на екипажа.
2004 г. – По време на ислямското богомолство Хадж в Мека, при изпълняване на опасния ритуал Прогонване на дявола с камъни, паника причинява смъртта на 251 пилигрими.
2011 г. – България за пръв път отбелязва Ден за почит към жертвите на комунизма