Важни събития са станали на днешната дата 5 октомври в историята.

На този ден през 1878 година избухва Кресненско-Разложкото въстание.

Известно е още и като Македонското въстание, това е въстание на македонските българи от 1878 – 1879 година срещу османската власт, последвало решенията на Берлинския конгрес, оставил Македония извън границите на новообразуваното Княжество България.

Българите от Македония изпращат до правителствата на Великите сили и Временното руско управление петиции, мемоари и молби, с които протестират срещу решението техните земи да останат в пределите на Османската империя. Наред с мирните протести продължават и четническите акции. Стихийните изяви на съпротива придобиват организиран характер с активното участие на църковните дейци и интелигенти като Натанаил Охридски, Методий Кусев, Васил Диамандиев и други и на комитетите „Единство“. Започва подготовка за въстание. На 8 септември 1878 година в Рилския манастир се провежда съвещание. На него присъстват Натанаил Охридски, Димитър Попгеоргиев, Ильо Марков и войводи от вътрешността на Македония. В изпълнение на взетото решение в пограничните с Османската империя райони се създава местно опълчение, което поема охраната на границата.

На 5 октомври 1878 година сборен отряд от около 400 въстаници, разделен на чети, под общото командване на Стоян Карастоилов (Стоян войвода) и Адам Калмиков атакува османския гарнизон, разположен при кресненските ханове. След 18-часово сражение, османската войска се предава. Пленени са 119 войници и 2 офицери. Освободени са селата Влахи, Ощава, Ново село. Въстанието обхваща и местността Каршияка, надясно от река Струма. Формирано е въстаническо ръководство в състав: атаман Адам Калмиков, началник-щаб Димитър Попгеоргиев и главен войвода Стоян Карастоилов. Освен в Кресненското дефиле въстанически действия започват в Неврокопско, Демирхисарско, Сярско, Малешевско и пр. В началото на ноември въстанието обхваща и селата от Разложката котловина. Софийският комитет „Единство“ изпраща Баньо Маринов с чета доброволци за главен войвода в Разлога, като негов заместник-войвода е Никола Фурнаджиев. Ожесточени сражения се водят при освобождаване на Банско и Мехомия. На 8 ноември след няколкочасов бой четата на Маринов освобождава Банско. Втори въстанически център в Разложката котловина става село Горно Драглище. Към него се отправят въстаници от Долно Драглище, Добърско и Годлево. Сформираната чета потегля към село Баня. В резултат на успешните въстанически действия в Кресненско и Разложко са освободени 43 села.

На 10 ноември 1878 година е издаден Апелът на Привременното българско управление в Македония, с който се призовават свободните българи и всички славяни да окажат помощ на въстаниците.

Въпреки проявения героизъм османците преминават в настъпление. На 11 ноември 1878 година е опожарена Кресна. Същата участ постига още 12 села от Кресненското дефиле. Към края на ноември е разгромено въстанието и в Разложко. Адам Калмиков, който е назначен за командващ на едното въстанническо отделение влиза в конфликт с командира на другото – Луис Войткевич. В резултат и двамата са отстранени от българските войводи. Поради техни интриги Софийският комитет „Единство“ връща Калмиков като ръководител. Заедно с Войткевич, двамата организират убийството на Стоян Карастоилов и на четниците му Георги Чолаков и Иван Трендафилов, както и ареста на Димитър Попгеоргиев. По десния бряг на река Струма въстаническите действия продължават до февруари 1879 година, но разколът в ръководството оказва силен негативен резултат.

В началото на 1879 г. настъпва нов момент в политическата активност. Една от причините за това била подготовката на въстаническите действия през пролетта на 1879 г., осъществявана от групата на Натанаил Охридски. Ha своя помощник Мирослав Хубмайер Натанаил възложил военно-организационни задачи. Още при първата обиколка на Стамболов и Хубмайер в Босилеград на 17 декември е поставено началото на новото устройство и са приети „Привременните правила за нареждането на Македонското въстание“. Тук сега се създало „Привременно военно управление на Македония“. Стефан Стамболов и Никола Обретенов настояват да се използва опитът от Априлското въстание и апостоли да подготвят населението за бъдещите въстанически действия. Натанаил Охридски остава привърженик на четническата тактика и така разколът продължава. Поради това Хубмайер бил освободен, а начело на Военното управление от началото на април застанал Григор Огненов.

В разгара на новите въстаническите боеве по инициатива на Натанаил Охридски и въстаническото ръководство била изпратена една делегация в Учредителното събрание във Велико Търново. Тяхната задача била да изразят горещото желание на всички жители българи от Македония за обединение с България, но без успех. В състава на делегацията влизат Димитър Протич от Велес, Никола Диамандиев от Охрид, Косте Хаджитрайчев от Кратово, Наум Симов от Битоля, Димитър Хаджиандонов от Щип, Атанас Радев от Кочани, Димитър Попгеоргиев от Струмишко и Стоян Костов от Скопие. Делегацията заявява „и да ся стремим за обедининението ни, докле тече в жилите ни българска кръв. За това ся упълномощават горепосочените господа да обърнат вниманието на г-да представители от свободна България върху това нечто и заемат в сериозно внимание това наше неотемлемо желание да употребят всичките си сили да не останем под несносното вече за нас иго.“ На 13 март 1879 г. Натанаил Охридски отправил писма-апел до Учредителното събрание в Търново, в които се настоявало да „се вземът нужните мерки за достигането на нашето единство според Санстефанския договор“. През април 1879 година една сравнително голяма чета преминава османската граница с цел да даде сигнал за въстание около Битоля. Въстаниците остават изолирани и не могат да спрат настъплението на турските войски. 

На 25 май 1879 година Натанаил Охридски разпуска четите и така въстанието е прекратено.

Поражението на въстанието и жестокостите на турската войска и башибозук над населението принуждават над 25 000 души от Мелнишко, Горноджумайско, Разложко и други краища на Македония да напусне родните си селища и да потърсят убежище в Княжество България.^[6] Към 19 декември 1879 година българи от Македония изпращат Мемоар до Великите сили, с който искат създаване на един вилает от всички македонски епархии, населени с българи.

Насилията продължават и в 1880 година.

Ето какви други събития са станали на днешната дата 5 октомври в миналото:

610 г. – Състои се коронацията на византийския император Ираклий.

869 г. – В Константинопол е открит Всехристиянски църковен събор, който продължава до 28 февруари 870 г.

1502 г. – Христофор Колумб открива Коста Рика.

1582 г. – Поради въвеждането на Григорианския календар този ден от тази година не съществува в Италия, Полша, Португалия и Испания.

1793 г. – Конвентът във Франция въвежда Френския революционен календар.

1823 г. – В Англия започва издаването първото медицинско списание The Lancet.

1858 г. – Иларион Макариополски е ръкоположен за епископ без епархия.

1864 г. – Тропически циклон разрушава почти напълно индийския град Калкута, загиват над 60 хил. души.

1879 г. – Генерал-губернаторът на Източна Румелия княз Александър Богориди прави първа копка за възстановяването на Стара Загора.

1910 г. – Португалия отхвърля монархията и се обявява за република.

1912 г. – Балканската война: Балканският съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) обявява война на Османската империя, като отговор на навлизането на турски войски в Черна гора в края на септември. (стар стил)

1921 г. – В Лондон е основан Международният ПЕН клуб.

1930 г. – В Атина започва Първата балканска конференция за сътрудничество.

1930 г. – Британският дирижабъл R101 катастрофира във Франция по пътя си към Индия и убива 48 пътници.

1931 г. – Американците Клайд Пенкбърн и Хю Хърндън извършват първия полет над Тихия океан, прелитайки 8000 км от Япония до Америка за 41 часа и 31 минути.

1944 г. – България във Втората световна война: В Крайова е сключено споразумение между България и представители на съпротивата от окупирана Югославия за участие на български войски във военни действия срещу Германия на югославска територия.

1962 г. – Във Великобритания Бийтълс издават първия си сингъл Love Me Do.

1962 г. – Състои се премиерата на Доктор Но – първият филм от шпионската поредица за британския таен агент Джеймс Бонд.

1970 г. – Ануар Садат е избран за президент на Египет.

1983 г. – Състои се премиерата на българския игрален филм Йо-хо-хо.

1983 г. – Полският дисидент Лех Валенса е удостоен с Нобелова награда за мир.

1985 г. – В София е открита Национална галерия за чуждестранно изкуство.

2000 г. – Масови демонстрации в Белград и другите големи градове довеждат до оставката на сръбския ръководител Слободан Милошевич, който отказва да признае поражението си от Воислав Кощуница на президентските избори.

2007 г. – Сергей Станишев открива новопостроения участък от Автомагистрала Тракия между Чирпан и Стара Загора.

2019 г. – Слави Трифонов учредява партията си „Няма такава държава“.