Важни събития са станали на днешната дата 20 февруари в историята.

На този ден през 1881 година са избрани членовете на първия след Освобождението Свети синод.

В Княжество България първоначално съществат следните епархии: на София, Самоков, Кюстендил, Враца, Видин, Ловеч, Търново, на Доростол и Червен и на Варна и Преслав. След Съединението (обединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885г.) епархиите се увеличили с още две – на Пловдив и Сливен. Малко по-късно (през 1896г.) е създадена епархията на Стара Загора, а след Балканската война към България преминава и епархията на Неврокоп. Според екзархийския устав (1871г.) няколко епархии трябва да бъдат закрити след смъртта на титулярните им митрополити. Първа е закрита Кюстендилската след смъртта на митрополит Иларион през 1884 г. Диоцезът й преминава на подчинение към Софийска епархия. Втора е закрита Самоковската епархия, след като през 1907г. почива митрополит Доситей. Нейният диоцез също е включен към Софийската епархия. Трета трябвало да бъде закрита Ловчанска епархия след смъртта на нейния титуляр екзарх Йосиф. Обаче още приживе екзархът подготвя почвата и след кончината му епархията не е закрита. Тя съществува и до днес.

През 1880 и 1881г. в София е свикано архиерейско събрание с участието на всички митрополити от княжеството. То се занимава с основния въпрос - как, по какви правила ще се управлява Църквата в свободна България. Изработен е законопроект, наречен “Екзархийски устав, приспособен в княжеството”, като за основа послужва екзархийският устав (изработен и приет на 14 май 1871г. от Първия църковно-народен събор в Цариград). На 4 февруари 1883г. българският държавен глава княз Александър Батенберг утвърждава този църковно-правен документ и той влиза в сила. През 1890 и 1891г. той е допълван, а четири години по-късно е утвърден нов устав, който на свой ред е допълван през 1897 и 1900г. Според устава Църквата в княжеството се управлява от Св. Синод, съставен от всички митрополити, но на практика постоянно заседават само четирима за срок от 4 години. С екзарх Йосиф е постигната договореност той да управлява и Църквата в княжеството посредством свой екзархийски наместник. Такъв се избира само от митрополитите в княжеството и лично екзархът го одобрява. Св. Синод не заседава постоянно и това продължава чак до 1894г. След тази година той започва да функционира редовно и разглежда всички текущи въпроси в управлението на църковните дела.

 В Княжество България съществуват редица църковни неуредици. Подобно на редица македонски епархии и тук съществува църковно двувластие - т. е. в една епархия има двама митрополити. В Пловдив, Созопол, Анхиало (Поморие), Месемврия (Несебър) и Варна пребивават гръцки владици, които са подчинени на Цариградската патриаршия (съгласно фермана от 27 февруари 1870г.). Тяхното свещенодействие в българските предели е в разрез с чл. 39 на Търновската конституция. Често се стига до остри конфликти. Гръцките митрополити остават в България чак до 1906г., когато българското население, възмутено от гръцките издевателства над македонските българи, се надига против тях, завзема храмовете им и ги изгонва извън пределите на Княжеството.

Също така между Св. Синод и някои правителствени кабинети се пораждат и разгарят конфликтни ситуации. Синодалните архиереи в княжеството трябва да водят продължителни борби, за да вземат в ръцете си религиозното обучение на българската учаща се младеж и да уредят материалната издръжка на енорийското духовенство.

В своето късо управление българският княз Александър Батенберг няма нито конфликти, нито специално отношение към Българската православна църква. По-другояче стоят и се развиват нещата при княз Фердинанд I Сакс-Кобург-Готски, който пристига в княжеството на 10 август 1887г. По произход и възпитание той е римокатолик, съветничка е майка му - усърдна римокатоличка (по-късно такава е и неговата съпруга). Той идва в една съвсем непозната страна, в която по конституция “господстващата вяра е православно-християнската от източно изповедание”. Освен това министър-председателят Стефан Стамболов твърде много сервилничи на монарха и загърбва интересите на Църквата, като е в постоянен конфликт с нейните архиереи. Дори се стига до скъсване на отношенията между правителството и Св. Синод, който не приема да споменава в богослуженията неправославния княз. Синодалните членове по време на заседание на 30 декември 1888г. под полицейски конвой са изведени от София и изпратени до местоседалищата им. Едва към края на 1889г. Стамболовото правителство и Фердинанд, от една страна, и екзарх Йосиф, от друга, чрез активното посредничество на митрополит Григорий Доростоло-Червенски намират път към изглаждане на създадените противоречия. Министър-председателят удовлетворява молбата на екзарха за свикването на извънредна сесия на Св. Синод в Русе. През юни 1890 г. синодалните старци пристигат в Русе и приемат формула за споменаването на княз Фердинанд в богослужението. През есента на с. г. Св. Синод се събира в София на редовна сесия, като на 27 октомври владиците се представят на княза. Същият ден той им връща визитата, придружен от Ст. Стамболов.

Така възстановените легални отношения между Църква и държава просъществуват само една година. През 1892г. нова инициатива на Ст. Стамболов изправя Църквата срещу правителството. Последното във връзка с годежа на монарха за Мария Луиза прави опити да промени чл. 38 от Търновската конституция в смисъл, че не само първият княз на България, но и неговият приемник може да бъде неправославен. Понеже при изменението на чл. 38 от конституцията е игнориран Св. Синод, БПЦ предприема съпротива. Обаче Ст. Стамболов подхвърля на преследване митрополитите в княжеството, които се противопоставят на неговата политика и действия. Особено много е преследван Търновският митрополит Климент (Друмев), който заради една единствена проповед от 14 февруари 1893г. е третиран като национален престъпник. По най-брутален начин е заточен в Лясковския манастир, като срещу него скалъпват углавен процес. През юли 1893 г. Търновският окръжен съд (с подменен угоднически състав) осъжда владиката на вечно заточение. Търновският апелативен съд смекчава присъдата на двегодишно заточение. Така “русофилът” Климент е осъден и заточен в Гложенския манастир - парадокс не само в църковната, но и в гражданската ни история.

 Князът обаче бързо се ориентира в обстановката, помилва заточения владика и пожелава да върне престолонаследника княз Борис III в лоното на православието. На 2 февруари 1896г. в Софийския катедрален храм “Св. Неделя” лично екзарх Йосиф извършва тайнството миропомазване над престолонаследника в присъствието на княз Голенищев-Кутузов, специален пратеник на руския император. Този акт цели не само подобрение на отношенията между княза и българското духовенство, но е и доказателство за спечеленото благоволение на Русия.

Ето какви други събития са станали на днешната дата 20 февруари в миналото:

395 г. – Открит е първият в историята на християнството женски манастир във Витлеем.

1364 г. – Кралица Маргарет Дръмонд и Дейвид II сключват брак.

1530 г. – Зигмунд II Август е коронован за крал на Полша.

1547 г. – 9-годишният Едуард VI е коронован за Крал на Англия и Крал на Ирландия.

1631 г. – Мария-Анна Испанска и Фердинанд III сключват брак.

1666 г. – Основан е град Монреал в Канада.

1816 г. – В Рим се състои премиерата на операта Севилският бръснар на Джоакино Росини.

1835 г. – Земетресение в Чили отнема живота на 5 хил. души.

1872 г. – Открит е най-големият музей за изобразително изкуство в западното полукълбо „Метрополитън“ в Ню Йорк.

1876 г. – Начало на понтификата на папа Лъв XIII.

1877 г. – На сцената на Болшой театър в Москва се състои премиерата на балета Лебедово езеро от Пьотр Чайковски.

1878 г. – Руско-турска война (1877-1878): Части на Руски Източния отряд на генерал Едуард Тотлебен освобождават Русе.

1888 г. – Конго е обявен за протекторат на Франция.

1893 г. – Създаден е окръг Линкълн в щата Орегон, САЩ.

1897 г. – Открита е жп линията София – Роман с дължина 109 km.

1901 г. – Руският писател Лев Толстой е отлъчен от Руската православна църква за романа си Възкресение.

1905 г. – Руско-японска война: Започва Битката при Мукден.

1909 г. – Италианският поет модернист Филипо Томазо Маринети публикува Манифест на футуризма, с който се поставя начало на футуризма.

1912 г. – Излиза първият брой на българския седмичен вестник „Югозападна защита“.

1927 г. – На Конференцията на безпартийните работнически групи е учредена легална форма на Българска комунистическа партия – Работническа партия.

1928 г. – Англия признава независимостта на Трансйордания.

1937 г. – Парагвай напуска Обществото на народите.

1937 г. – Американецът Уолдо Уотърман създава първия автомобил, който може да лети (аеробил), но поради слаб интерес са произведени само пет.

1940 г. – Втора световна война: Приключва неуспешната Операция Нордмарк, проведена от немските военноморски сили.

1941 г. – Холокоста: Нацистката власт в Полша забранява на евреите да ползват обществения транспорт.

1945 г. – В Царство България е основано държавното издателство Народна просвета.

1947 г. – Назначен е последният вицекрал на Индия – лорд Луис Маунтбатън.

1952 г. – На сесия на НАТО е решено да бъдат привлечени за членове Тунис и Мароко.

1953 г. – Конгресът на САЩ приема резолюция за поробените народи, с която не признава анексирането на Прибалтийските републики от СССР.

1961 г. – Създадена е Контролно-техническа инспекция към Министерството на земеделието на Народна република България.

1962 г. – Програма Мъркюри: Джон Глен става първият американец, излезнал в орбита около Земята.

1964 г. – Учредена е Българска външнотърговска банка.

1986 г. – В околоземна орбита е изведен централният модул на съветската космическа станция Мир.

1987 г. – Турският терорист Мехмед Али Агджа е осъден от италианския съд на доживотен затвор за атентата срещу Йоан Павел II.

1991 г. – В Тирана тълпа разярени протестиращи събарят гигантска статуя на дългогодишния албански диктатор Енвер Ходжа.

1998 г. – 15-годишната американка Тара Липински става най-младата шампионка по фигурно пързаляне на Зимни олимпийски игри в Нагано, Япония.

2005 г. – Испания става първата страна, която провежда референдум за ратификацията на бъдещата Европейска конституция, като я одобрява със значително мнозинство, но при ниска активност.

2009 г. – С постановление на Министерския съвет е закрит Медицинският колеж в Благоевград.

2013 г. – Пламен Горанов се самозапалва пред сградата на Община Варна.

2013 г. – Управляващото правителство на Бойко Борисов подава оставка.