Важни събития са станали на днешната дата 22 ноември в историята.

На този ден през 1946 година е съставено правителство на ОФ с министър-председател Георги Димитров.

Димитров е роден през 1882 година в радомирското село Ковачевци в семейство на бежанци от Османска Македония, но израства в София. Завършва само начално образование и започва работа в печатарската промишленост, но скоро се ориентира към синдикална и политическа дейност. През 1913 година е избран за народен представител, а след Първата световна война е сред ръководителите на болшевизиращата се БКП.

Георги Димитров се връща в България след 22 години отсъствие на 4 ноември 1945 година, две седмици преди бойкотираните от опозицията избори за XXVI обикновено народно събрание, на които е кандидат, като пристигането му не е публично обявено, а е посрещнат на летището от командващия съветските окупационни войски Сергей Бирюзов. Първото му появяване пред публика е на 6 ноември в Народния театър, където произнася реч, изпълнена с груби нападки към опозицията и оплаквания от свободата на печата.

През 1923 година Георги Димитров ръководи Септемврийското въстание, след чийто провал работи като функционер на Коминтерна в Москва, Виена и Берлин. През 1933 година е сред обвиняемите в показния Лайпцигски процес, организиран от налагащия се националсоциалистически режим в Германия. С енергичните си речи по време на процеса той си създава международна известност, превръщайки се в една от най-популярните фигури в световното комунистическо движение.

Оправдан на Лайпцигския процес, от 1934 година Димитров живее в Съветския съюз, където оглавява Коминтерна. През следващото десетилетие, в най-тясно сътрудничество със съветския диктатор Йосиф Сталин, играе централна роля в координирането на световното комунистическо движение.

Георги Димитров се връща в България през 1945 година и оглавява формиращия се тоталитарен режим в страната, като от 1946 година е министър-председател. Той участва активно в ликвидирането на опозицията и става обект на мащабен култ към личността, запазил се и след неговата смърт. След продължили с години разнородни здравословни проблеми, той умира през 1949 година в санаториума „Барвиха“ край Москва.

1497 г. – Вашко да Гама достига нос Добра надежда.

1906 г. – На международна конференция в Берлин е възприето съгласие сигналът SOS да бъде международен при търсене на помощ.

1916 г. – Американският писател Джек Лондон се самоубива.

1918 г. – Първата световна война: Френската армия навлиза в Страсбург.

1927 г. – Персия заявява контрол върху остров Бахрейн.

1940 г. – Втората световна война: Гръцката армия навлиза на територията на Албания.

1943 г. – Ливан обявява национална независимост от Франция.

1943 г. – Втората световна война: В Кайро започва среща между тримата световни лидери – президента на САЩ Франклин Рузвелт, министър-председателя на Великобритания Уинстън Чърчил и китайския лидер Чан Кайшъ. Срещата е известна като Каирска конференция и на нея е обсъдена стратегията за войната с Япония.

1943 г. – Втората световна война: Приключва Додеканезката операция.

1943 г. – България във Втората световна война: по наказателно дело №1541/1943 г. на гарнизонното стрелбище в София са разстреляни Александър Пеев, Емил Попов и Иван Владков.

1963 г. – Американският президент Джон Кенеди е застрелян в Далас. Вицепрезидентът Линдън Б. Джонсън става 36-ия президент на САЩ след смъртоносното покушение.

1967 г. – ООН приема резолюция, която задъжава Израел да изтегли войските си от арабските територии.

1974 г. – Организацията за освобождение на Палестина получава статус на наблюдател в ООН.

1975 г. – В Испания е възстановена монархията и Хуан Карлос I става крал.

1977 г. – Започват редовни полети с Конкорд от Париж и Лондон до Ню Йорк.

1988 г. – В Палмдейл (Калифорния) е демонстриран свръхсекретния бомбардировач B-2 Spirit.

1990 г. – Маргарет Тачър подава оставка като министър-председател на Великобритания.

1993 г. – Армения въвежда нова национална валута – драм.

2004 г. – В Киев се провежда демонстрация на над 100 хиляди привърженици на кандидата за президент Виктор Юшченко.

2005 г. – Ангела Меркел става първата жена – канцлер на Германия.