Важни събития са станали на днешната дата 24 ноември в историята.

На този ден през 1966 година български самолет от Полет LZ101 на ТАБСО катастрофира край Братислава, загиват всичките 82 души на борда.

Свързва София с Будапеща, Прага и Източен Берлин. От 1962 г. полетът се обслужва от тогавашния флагман на авиокомпанията – самолет „Ил-18Б“.

В деня на катастрофата полет LZ101 се обслужва от ИЛ-18Б с регистрация LZ-BEN. Самолетът е произведен през януари 1964 г. под заводски номер 7101 и е приет от ТАБСО на 22 число същия месец. Към деня на катастрофата не е имал произшествия и е бил поддържан според регламентите на производителя.

Екипажът е летателен състав от 5 летци и 3 стюардеси под ръководството на командир Любомир Тодоров Антонов. Командирът е на 41 години и има нальот от 11 959 часа. Той е сред най-старшите командири на Ил-18 в ТАБСО, като придобива бревет за този тип самолет през юли 1962 г., месец след постъпването му в експлоатация в ТАБСО. Антонов е издържал пореден проверовъчен изпит два дни по-рано. Той е добре запознат с летище Братислава от 11 свои полета дотам. Вторият пилот е Светомир Димитров Шакаданов на 36 г., с нальот 5975 часа. Той издържа проверовъчен изпит предния ден. Щурманът е първокласен специалист-щурман Слави Стефанов Томаков. Радио-телеграфист е Никола Александров Тасев на 36 г., с 3160 часа нальот. Бордмеханик е Стоян Тодоров Рангелов на 42 г. с 3602 часа нальот. Бордни домакини са Мария Иванова, Светла Георгиева (известна и като Светла Маринова, омъжена преди 18 дни за Иван Славков) и Виолина Стоичкова.

В салона има 74 пътници от 12 страни: българи, аржентинци, британци, чилийци, чехословашки граждани, германци, хондурасци, унгарци, японци, съветски граждани, швейцарци и тунизийци. Сред тях е българската оперна прима Катя Попова, посланикът на България в Източна Германия о. з. ген. Иван Бъчваров и известният хондураски писател и публицист Рамон Амая Амадор. Разнообразието от националности отчасти се дължи на приключилия Девети конгрес на БКП, като много от тях са чуждестранни представители на комунистически партии.

Полет LZ101 заминава от Будапеща в 11:46 часа средно европейско време. По време на полета метеорологичните условия в Прага се влошават. Командирът Антонов решава да ползва резервното летище Братислава Иванка (днес летище "M. Р. Щефаник" и каца там в 11:58 ч. Към 15:30 ч. времето в Прага се подобрява и Антонов се приготвя да продължи полета. Предполетна беседа с него провежда метеорологът на летище Братислава Ян Попелени, който осведомява командира да очаква средна до силна турбулентност над Малките Карпати -- хълмове на северозапад от Братислава.

Към 16:10 ч. пътниците са приети в самолета и в 16:20:30 ч. Антонов получава разрешение да рулира до писта 04 или писта 31 по свое желание за излитане. Той избира писта 31, която сочи към Малките Карпати. Командирът получава разрешение за излитане и нареждане след излитането да завие надясно с курс към радиофар Нитра и оттам до Бърно на път за Прага на височина 5100 m (16 700 фута). Междувременно от летището излита „Ил-14“ на Чехословашките аеролинии. За да се запази разделение между по-бавния „Ил-14“ и по-бързия „Ил-18“, на Антонов е наредено да не надвишава височина 300 m (1000 фута) до по-нататъшно нареждане.

Полет LZ101 излита в 16:28 ч. в почти пълна тъмнина. Излитането е наблюдавано от ръководителя на полети Ярослав Вадович, според когото то е нормално. Скоро след доклада му, че е излетял, командирът получава нареждане да завие надясно и да се свърже с ръководителя на полети „подход“ на честота 120,9 MHz. Екипажът така и не се свързва с „подход“.

Около 2 минути след излитането самолетът катастрофира на 8 km от летището в местността Сакракопец в полите на Малките Карпати, недалеч от братиславския район Рача. Местността на сблъсъка е 288 m (945 фута) над равнището на летателното поле. Самолетът се удря в заснежения терен в прав полет (без наклон), при скорост от порядъка на 500 km/h (250 възела) и в двигателен режим пълна мощност.

При разпадането му в продължение на 20 секунди той прорязва просека с обща дължина 562 m и широчина между 30 m и 10 m, като основните останки са към края на просека с държина 265 m. Избухва яростен пожар, който изгаря доста бързо, главно защото останките и горивото са разпръснати върху голяма площ. Всички жертви загиват тутакси поради множествени наранявания, причинени по време на сблъсъка, като повечето понасят и сериозни посмъртни изгаряния.

Мястото на катастрофата е близо до братиславски квартали и е любима местност за излети. Катастрофата е видяна и чута от множество местни жители, включително почиващия вкъщи ръководител полети Карел Хатвани, който незабавно телефонира колегите си на летището. Самите дежурни ръководители полети не са забелязали катастрофата визуално или на радар.

Поради трудния терен, пълната тъмнина и лошото време спасителните служби намират мястото на катастрофата едва час и половина след станалото. Следват допълнителни закъснения и опасения след като е научено, че самолетът пренася радиоактивни изотопи. В течение на 3 дни местната полиция, служители на органите за сигурност и курсанти от братиславското военноинженерно училище претърсват площ с размери 350 m на 50 m около местопроизшествието. Това изисква снемането на снежен слой, дебел между 30 и 50 cm. Открити са останките на 74 от 82-мата души на борда, като са пренесени в Братислава за идентифициране.

Днес мястото, на което спира кабината на самолета е маркирано с дървен кръст, а 82 брези (по една за всяка жертва) маркират общото положение на останките на самолета.

Катастрофата е втората, сполетяла ТАБСО от 1952 г. и първата, призната публично. Главно поради загубата на знаменитата българска певица (лиричен сопран) Катя Попова, тя предизвиква широк обществен резонанс в България. Телата на българските жертви са тържествено репатрирани и погребани в София, под звука на сирени за двуминутен покой из цялата страна. Поетът Павел Матев написва прощалния стих „Ти сън ли си?“ в памет на Попова, а Лили Иванова го превръща в песен.

Ето какви други събития са станали на днешната дата 24 ноември в миналото:

642 г. – Теодор I е избран за папа.

1642 г. – Абел Тасман става първият европеец, открил остров Земя на Ван Димен, днес известен като Тасмания.

1859 г. – Британският естествоизпитател Чарлз Дарвин публикува Произход на видовете – научен труд, според който организмите постепенно еволюират с помощта на естествения отбор.

1861 г. – В Русия е създаден като държавна институция Министерски съвет.

1915 г. – България в Първата световна война: Шеста и Девета пехотна дивизия от Първа армия превземат столицата на Косово, Прищина.

1940 г. – Втората световна война: Словакия се присъединява към Тристранния пакт.

1943 г. – Втората световна война: Втора бомбардировка на София от британско-американската авиация.

1958 г. – Мали получава национална независимост.

1961 г. – Общото събрание на ООН излиза с декларация за забрана използването на ядрено оръжие.

1969 г. – СССР и САЩ ратифицират договора за неразпространение на ядреното оръжие.

1976 г. – При земетресение на територията на Турция загиват над 6000 души.

2004 г. – Състои се премиерата на американския биографичен филм Александър.