Интересни събития са се случили в миналото на днешната дата 27 ноември.

На този ден през 1916 година, по време на Първата световна война, българската армия овладява румънския град Гюргево.

на 1 септември 1916 година България обявява война на Румъния и започва освободителна Добруджанска кампания. В нейния разгар немското командване решава да форсира Дунав и да подкрепи немските и австрийските войски, които стремглаво приближават румънската столица от север и запад. Под командването на генерал Роберт Кош е формирана Дунавската армия, състояща се от български, германски и турски части, както и конната дивизия на фон дер Голц с два немски полка и три български.

Първа пехотна дивизия е снета от Добруджанския фронт още на 30 октомври и след усилен триседмичен марш в студ и сняг и в труднопроходима кал на 20 ноември стигат местоназначението си в селата около Свищов, там се концентрират значителни артилерийски сили, както и Дванадесета дивизия. Планът е форсирането на реката да стане с подкрепата на артилерията, но поради гъстата мъгла над Дунав реката е премината на 23 ноември с лодки, моторни салове и шлепове, като храбрата 12 дивизия има честта първа от българските части да премине на отсрещния бряг.

Преди това са превозени 217 дивизия и тази на фон дер Голц. Преминаването продължава и на следващия ден с лодки, като австрийските инженерни части изграждат понтонен мост, който е готов в късния следобед на същия ден. Дунавската армия се прехвърля на северния бряг на реката и започва настъплението си срещу Букурещ.

На крайният ляв фланг на армията действа 26 турска дивизия, в центъра са 217 германска и 12 българска дивизия, крайният десен фланг е зает от Първа пехотна Софийска дивизия. Българските конни полкове минават Дунав при Русе, включени са в кавалерийската дивизия на фон дер Голц и имат специална задача – да охраняват фланга на Първа дивизия и да съдействат за отхвърляне на противника от Комана. В първите дни след преминаването на реката частите настъпват без да срещнат осезаема съпротива, на 27 ноември Първа дивизия овладява Гюргево и настъпва по шосето към Калугарени-Букурещ.

Румънците са изненадани от форсирането на Дунав, но не са без план за действие. Те са се укрепили здраво около столицата си и не смятат да я дадат без бой, помагат им и руски части. Заповедта на командващия румънската отбрана генерал Константин Презан е „да се бие противника, където и да се срещне“. В историята боевете между 1 и 5 декември 1916 година остават като „битката при Арджеш“ на името на една от реките в района. За българите обаче това е битката за Букурещ.

На 27 ноември 1919 година Министър-председателят на България Александър Стамболийски подписва Ньойския договор.

Това е договор между България и страните от Антантата, поставил край на участието на България в Първата световна война.

Подписан е от българска страна, под огромния натиск на Съглашението, от министър-председателя Александър Стамболийски на 27 ноември 1919 г. в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен. Ратифициран е на 15 февруари 1920 г.

Според договора България трябва да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци Западните покрайнини – областите около Босилеград, Цариброд и Струмица, както и няколко села в Кулско с предимно влашко население. Антантата поема под управление Беломорска Тракия, която скоро след това е дадена на Гърция.

България няма право да притежава модерна военна техника, флот и авиация, а задължителната военна служба е отменена. Сухопътните сили и полицията не трябвало да надминават 33 000 души.

Репарациите, които България трябва да изплати на съюзниците според Ньойския договор, са в размер на 2,25 милиарда златни франка. Те трябва да се изплащат на шестмесечни вноски на Репарационната комисия, създадена с Версайския договор, която от своя страна ги преразпределя между съюзниците. Първото плащане трябва да бъде направено на 1 юли 1920 година, а последното – на 1 януари 1958 година. През първите две години лихвата върху репарациите е 2%, а през следващите години – 5%. В сумата на репарациите са включени и евентуални финансови претенции към България от страна на нейните съюзници. Създадена е възможност Репарационната комисия да отлага или намалява плащанията, в зависимост от възможностите на България.

Освен паричните репарации България трябва да компенсира съседните страни и с известно количество добитък.

Ето какви други събития са станали на днешната дата 27 ноември:

176 г. – Марк Аврелий назначава сина си Комод за съимператор, с което прекъсва системата на осиновените императори в Римската империя.

1095 г. – Папа Урбан II благославя по време на Събора в Клермон провеждането на Първи кръстоносен поход.

1705 г. – Петър I създава морска пехота в Русия.

1812 г. – Армията на Наполеон Бонапарт преминава беларуската река Березина на път за овладяване на Русия.(

1840 г. – Подписан е Александрийският договор, по силата на който Египет се отказва от Сирия.

1895 г. – Алфред Нобел прави завещание, с което неговото състояние отива във фонд за Нобелова награда.

1896 г. – Започва кампания за масово привличане на европейски емигранти в Западна Канада.

1914 г. – Учредена е международната еврейска организация „Джойнт“.

1918 г. – Създадена е Украинска академия на науките под ръководството на Владимир Вернадски.

1942 г. – Потапяне на френския флот в Тулон.

1958 г. – Съветският ръководител Никита Хрушчов поставя искане пред западните държави за демилитаризация на Западен Берлин и даването му на статут на свободен град.

1962 г. – Съставено е ново правителство на Народна република България, начело с първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков.

1971 г. – Космическа програма на СССР: Космическият апарат Марс 2 достига повърхността на Марс, но не успява да кацне на планетата, а пада на повърхността ѝ.

1983 г. – Колумбийски пътнически самолет Боинг 747 катастрофира край Мадрид, загиват всичките 183 души на борда.

1991 г. – Съветът за сигурност на ООН приема резолюция, с която да се започнат операции по мироопазване в Югославия.

2005 г. – Във Франция е извършена първата трансплантация на части от лицето.