Важни събития са станали по света и у нас на днешната дата 15 ноември.

В българската история на този ден през 1885 година, по време на Сръбско-българска война, се случва убедителната българска победа при Пирот. След нея на 16 ноември армията ни се готви да атакува Ниш. В в щаба на армията обаче е австро-унгарският пълномощен министър в Белград граф Кевенхюлер, който предупреждава, че при по-нататъшно настъпление българската армия ще срещне австро-унгарски войски, което слага края на войната.

Пиротското сражение се провежда на 14 и 15 ноември (26 и 27 ноември нов стил) 1885 г. между Западния корпус на българската войска и сръбската Нишавска армия.

След като тридневното отбранително сражение при Сливница (5-7 ноември), завършва с победа, българската армия преминава в контранастъпление. Българските войски водят успешни боеве при Гургулят (7 ноември) и Драгоман (10 ноември), и достигат до Пирот. Там сръбската Нишавска армия заема отбранителни позиции при височините източно от града.

На 14 ноември сутринта българските войски разбиват сръбските прикриващи части по границата и настъпват към Пирот. Към 15 часа същия ден първите подразделения влизат в бой с противника.

На левия фланг тежки боеве водят колоната на майор Стоянов и отрядът на капитан Попов с Дринската дивизия. Отрядът на капитан Попов е развърнат срещу височините Диван и Черни връх, атакува противника и до вечерта завзема височините.

На десния фланг колоната на майор Гуджев настъпва срещу хребета Пърчовец и успява да разбие 10-и сръбски пехотен полк от Шумадийската дивизия и той е принуден да отстъпи.

След успеха на левия фланг започва настъплението и на останалите колони в центъра – на майор Муткуров и капитан Никифоров. Колоната на майор Муткуров достига до с. Ръжана и до вечерта се приближава до Пирот. При опита да влезе в града е обстрелвана от артилерия и заема огневи позиции при хребетите Провалия и Хисарлъка. В този район е съсредоточена почти цялата артилерия на Нишавската армия. Колоната попада под пушечния огън на 9-и пехотен и 1-ви конен полк, но значителните сили с които разполага майор Муткуров (в първи ешелон 1-ва и 4-та дружина от Приморския полк и 3-та казанлъшка дружина и във втори ешелон 2-ра дружина от Приморския полк и 2-ра и 3-та дружина от 3-ти бдински полк), дават възможност атаката да се засили, българските части се подготвят за атака „На нож“, но противникът се оттегля към с. Градешница.

Моравската дивизия междувременно насочва 2 батальона за защита на града, но са увлечени от отстъпващите войски на Шумадийската дивизия.

По време на ожесточените удари на левия фланг на Пиротската позиция загубите на българските части са 48 убити, 136 ранени и 27 безследно изчезнали. Сръбските загуби са още по-големи – 67 убити, 134 ранени и 85 пленени.

През нощта срещу 15 ноември сръбската армия се прегрупира, като Шумадийската дивизия заема позиции между селата Добри дол и Нишор, Дунавската защитава височините западно от Пирот, а Дринската се оттегля към Моравската дивизия, която до това време е била във втори ешелон. С това сръбските войски от първи ешелон са отслабени и двата ешелона имат равномерно разпределение на силите.

На 15 ноември сутринта настъплението е подновено. Колоната на майор Гуджев настъпва към Шумадийската дивизия, и въпреки численото превъзходство (9 батальона срещу 16 батальона на сърбите), те са отхвърлени от с. Нишор и хребета Провалия, и отстъпват към река Темска.

Отстъплението на Шумадийската дивизия въвлича и Дринската дивизия, вследствие на което колоната на майор Гуджев и отрядът на капитан Паница преминават в преследване.

На левия фланг българската войска овладява височината Келташ. Сръбската войска е напълно разстроена и започва оттегляне, а българската армия преминава в преследване.

В сражението при Пирот от сръбска страна загиват 700 души, а 560 са ранените. Загубите на българската войска достигат 1050 убити и ранени, и 165 души безследно изчезнали.

След убедителната победа при Пирот, на 16 ноември българската армия се готви да атакува Ниш. В щаба на армията е австро-унгарският пълномощен министър в Белград граф Кевенхюлер, който предупреждава, че при по-нататъшно настъпление българската армия ще срещне австро-унгарски войски.

Този ултиматум слага край на Сръбско-българската война. На 16 ноември 1885 г. България и Сърбия сключват примирие.

Ето какви други събития са станали на 15 ноември в миналото:

1315 г. – В борбата си за независимост войските на новосъздадената Швейцарска конфедерация побеждават австрийската армия в битката при Моргартен.

1533 г. – В името на краля на Испания войските на Франсиско Писаро нанасят окончателно поражение на държавата на Инките и превземат столицата ̀и Куско.

1889 г. – Бразилия е обявена за република.

1902 г. – Съставено е двадесет и четвъртото правителство на България, начело със Стоян Данев.

1908 г. – Свободната държава Конго е преобразувана в Белгийско Конго

1920 г. – В Женева се провежда първото събрание на Обществото на народите.

1941 г. – Втората световна война: Началникът на СС Хайнрих Химлер нарежда арестуването и депортирането в концентрационни лагери на всички хомосексуалисти в Германия, с изключение на определени висшестоящи нацистки офицери.

1943 г. – Втората световна война: Германския началник на СС Хайнрих Химлер нарежда всички цигани да бъдат поставени „на едно ниво с евреите и изпратени в концентрационни лагери“.

1949 г. – Обесени са убийците на Махатма Ганди.

1969 г. – Студената война: Съветската подводница Подводница К-19 се сблъсква с американската подводница USS Gato в Баренцово море.

1971 г. – Фирмата Intel пуска на пазара първият в света микропроцесор, Intel 4004, способен да обработва 60 000 инструкции в секунда.

1983 г. – Създава се Севернокипърска турска република, която приема Декларация за независимост.

1987 г. – Избухва въстанието в Брашов политиката на строги икономии на Николае Чаушеску.

1988 г. – Палестинският Народен съвет обявява създаването на държавата Палестина.

1988 г. – В СССР се осъществява единственият полет на безпилотната космическата совалка Буран.

1990 г. – 7 Велико народно събрание променя името на държавата от Народна република България на Република България.