България преминава от Юлианския към Григорианския календар в 24 часа на 31 март 1916 година. Така вместо 1-ви настъпва автоматично 14 април.

Преминаването не става едновременно във всички страни. Новият календар е наложен от папа Григорий XIII през 1582 г. Страните под негова власт - Испания, Португалия и Полша, го приемат веднага.

Други като Франция, например, съвсем скоро след тях. Англия и протестантските страни приемат григорианския календар през 18 век, а източноправославните – чак в началото на 20 век.

Юлианският календар с времето се отдалечава от григорианския, тъй като има повече високосни години. В зависимост от това кога се е случило дадено събитие, отбелязано по „стар стил“ (или юлиански календар), поправката за „нов стил“ е различен брой дни.

Недостатъчно доброто познаване на календарите понякога води до грешки. През 1916 г., когато България преминава от стар към нов стил, необходимата поправка е от 13 дни. За събитията, случили се преди 1 март 1900 г. обаче, необходимата поправка е от 12 дни, а понякога грешно се добавят 13.

Например избухването на Априлското въстание, на 20 април 1876 г. по стар стил, днес правилно се празнува на 2 май (12 дни поправка). Рождената дата на Васил Левски (6 юли 1837 г. по стар стил) също се отбелязва правилно като 18 юли по нов стил. За разлика от нея, обесването на Левски, 6 февруари 1873 г. по стар стил традиционно се отбелязва грешно като 19 февруари, всъщност датата отговаря на 18 февруари по нов стил. Понякога не се отчита промяната на годините. Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. по стар стил. при промяната на датата по нов стил на 6 или (неправилно) 7 януари, често се запазва годината 1847, а всъщност би трябвало да се отбележи 1848 година.

И след 1916 г. Православната църква в България продължава да следва Юлиянския календар. Едва през 1968 г. тя преминава към Григорианския или, както се нарича, "поправения Юлиански" календар със специално "Послание до клира и всички чеда на Българската православна църква" № 5953. Оттогава църковните празници се празнуват по новия стил, а подвижните празници (Възкресение Христово и свързаните с него празници) се изчисляват според Юлиянския календар, т. е. по стар стил; това безспорно е проява на непоследователност, но така постъпват и църквите, които още в началото на 20-те години на ХХ в. приемат поправения Юлиански календар, пише dveri.bg.