На днешния 29 ноември през 1972 година в САЩ умира д-р Георги Михов Димитров, известен повече като Г. М. Димитров или Гемето. Той е български политик, ръководител на БЗНС „Пладне“. 

Георги е роден на 15 април 1903 г. в село Ени чифлик, Одринска Тракия, тогава в Османската империя в семейството на Михо и Мария Димитрови. Баща му произхожда от Пазарджишко, а майка му от Сливенско. Младият Георги първоначално учи в местното гръцко училище. През 1913 г. при етническото прочистване извършено от турците по време на Балканските войни, семейството е принудено да емигрира в България. Заселват се в с. Дойренци, край Луковит, където Димитров завършва прогимназия. След прогимназията той завършва петгодишния гимназиален курс в Луковит за три години и на 18 години, през 1921 г., се дипломира, след което става прогимназиален учител в Дойренци.

Член е на БЗНС от 1922 г. развива дейност в земеделските младежки организации и в българо-югославското дружество за приятелство. Участва активно в конференциите на Международното аграрно бюро на Зеления Интернационал в Прага, на югославянската и чехословашката земеделска младеж. През 1923 г. започва да следва дипломация в Свободния Университет за политически и стопански науки (днес УНСС), а в 1929 г. завършва като сръбски стипендиант медицина в кралство Югославия в Белград.

След завръщането си се отдава на активна политическа дейност. В 1936 г. се свързва с лорд Сесил, от когото получава месечна субсидия от 40 000 швейцарски франка. Включен е в Управителния съвет на БЗНС „Ал. Стамболийски“ (1932 – 1933 г.), а след това и в Постоянното присъствие на БЗНС „Обединен“ („Ал. Стамболийски“ и „Врабча 1“). След държавния преврат на кръга Звено на 19 май 1934 г. БЗНС (о) симпатизира на преврата, пригажда дори своята съсловна идеология към фашисткия корпоратизъм, влиза в близки отношения с ръководителите на преврата и търси поле за съвместни действия с тях. Пладненци очакват да участват в правителството, но надеждите им са излъгани. Възглавява полулегално дясната групировка в БЗНС „Ал. Стамболийски“.

През Втората световна война Димитров цели обвързване на България с Великобритания. С помощта на британските и югославските специални служби, се опитва да организира държавен преврат през зимата на 1941 г. с цел осуетяване на присъединяването на страната към Тристранния пакт. Разкрит, се укрива в югославската легация, откъдето е изведен нелегално от страната. Осъден е задочно. От Великобритания поддържа програмата на ОФ. Веднага след преврата, извършен на 9 септември 1944 г., пристига в България и подкрепя мероприятията на новата власт. Въпреки опитите си да се внедри в ОФ, като направи земеделците доминираща партия, не успява да елиминира влиянието на комунистите. Заплашен с политически процес, Димитров се укрива с помощта на американския посланик, като получава дипломатическа закрила. След Съюзнически натиск, ОФ му разрешава със съпругата си да напусне България. Осъден е задочно за държавна измяна. Установява се в САЩ и активно участва в пропагандната борба срещу държавите от Източния блок през Студената война. Баща е на Анастасия Димитрова-Мозер.