На днешния 6 септември през 1885 година, по време на събитията около Съединението, загива Райчо Николов, останал в историята като капитан Райчо, дядо Райчо, Райчо Николаев. Той е опълченец-поборник, български военен деец и офицер, майор.

Роден е на 1 юни 1840 в село Райковци, Великотърновско, в семейството на Николай Трифонов и Ивана Райкова. Учи занаят в Русе при Васил Кожухарин. По време на Кримската война под влияние на своя попечител, въпреки че е само на 13 г., преплува река Дунав от Русе,  като използва кратуни завързани с въже. Занася ценни сведения на руското командване относно движението на османските войници. Сведенията е получил от подслушан разговор на турски офицери, които обсъждат нападение през Дунава срещу руските войски, разположени в Гюргево. Награден е с Медал „За усърдие“ (1854). Завършва руско военно училище. Служи в руската армия. Възведен в потомствен дворянин.

Участва в Сръбско-турската война (1876). През Руско-турската война (1877 – 1878) е офицер в Българското опълчение. Командир на I-а рота от IV-а Опълченска дружина. Военно звание капитан. Участва в бойните действия.

След Освобождението на България остава на служба в милицията на Източна Румелия. Автор е на първия български военен устав – Закон за българските войници, отпечатан през 1877 година в Плоещ в печатницата на Асен Д. Паничков. Николов участва в подготовката на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Убит е в Пловдив по време на извършване на Съединението на 6 септември 1885 г. Застрелян е пред днешната централна поща на града докато преследва корумпиран чиновник.

Преки потомци на Райчо Николов живеят в Пловдив. Потомци на други деца на Николай Трифонов и Ивана Райкова живеят във Великотърновска област, Казанлък, Пловдив, София, Киев (Украйна), наследниците на сестра му Минка Николова-в Русенско-селата Чилнов, Острица, Писанец, Вятово.

Днес паметник на Райчо Николов (на 13-годишна възраст) има в Русе, паметни плочи в село Райковци и в Пловдив. Улици във Варна, Пловдив и Русе носят неговото име.