На днешния ден се навършват 91 години от рождението на Йордан Радичков - голям български писател, драматург и сценарист, представител на магическия реализъм. 

Роден е на 24 октомври 1929 г. в с. Калиманица, Монтанско. През 1947 г. завършва гимназия в Берковица. Умира на 22 януари 2004 година в София, на 74-годишна възраст.

Автор е на много сборници с разкази, четири романа и осем пиеси. 

Йордан Радичков е писател, за когото правилата в художествената литература губят своята традиционна роля. Той е създаващи алтернативи творец. Затова и интересът към неговото творчество е толкова голям. Произведенията му са преведени на 37 езика и са издадени в 50 страни по света. Номиниран е 2 пъти за Нобеловата награда за литература.

Радичков е удостоен с много отличия и награди, както в България, така и в чужбина. Удостоен е с престижната международна италианска награда „Гринцане кавур“ за белетристика (1984) и с Кралския шведски орден „Полярна звезда“ (1988). За книгата си „Малки жабешки истории“ е вписан в Почетния списък „Ханс Кристиан Андерсен“ на Международния съвет на детската книга през 1996 г.

Носител е на българските награди: голяма награда за литература „Добри Чинтулов“ (1980), награда „Аскеер“ (1996) за цялостен принос в развитието на театралното изкуство, национална литературна награда „Петко Славейков“ (1998), Голяма награда за литература на Софийския университет (2001). През 2000 г. е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен за цялостен принос в българската култура^[1]. През 2003 г. е удостоен и с Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“.

На писателя е кръстен Радичков връх на остров Ливингстън в Антарктика.