Днешният 3 март преди 130 години е записан в историята на футбола като въвеждане на дузпата.

Думата дузпа идва от френския език. Douze pas буквално означава дванайсет крачки – заради дистанцията от 12 ярда спрямо голлинията, от които се е изпълнявала при въвеждането ѝ през 1891 г.

Тя е единадесетметров наказателен удар в играта футбол. Този френски термин е възприет в България през 1894 г., когато футболът е бил въведен от група швейцарски учители. Ударът се изпълнява от специално определена точка в наказателното поле, намираща се на 11 метра от вратата и затова понякога дузпата е наричана удар от бялата точка в наказателното поле.

По време на изпълнението всички играчи с изключение на изпълнителя трябва да се намират извън наказателното поле. Вратарят трябва да е застанал на голлинията по време на изпълнението на дузпата. Ако бъде отсъдена дузпа в самия край на полувремето или срещата, времето трябва да бъде продължено до изпълняването на удара. До момента на удара от изпълняващия състезател никой друг играч не трябва да се приближава на по-малко от 9 метра и 15 сантиметра от точката за изпълнение и да навлиза в наказателното поле. Дузпата се изпълнява след даден от съдията сигнал със свирката.

Дузпа се отсъжда за същите нарушения срещу противников играч в собственото наказателно поле, за които, в случай че те са извън наказателното поле, се отсъжда пряк свободен удар. При това топката може да се намира в произволна точка от футболния терен, при условие, че играта не е вече спряна по друга причина от съдията - правило 12 от футболния правилник.

Дузпа се отсъжда и при умишлена игра с ръка в собственото наказателно поле на футболист различен от вратаря - правило 14 от футболния правилник.

В зависимост от наличната или не възможност за отбелязване на гол или степента на некоректност на извършеното нарушение, на нарушилия правилата играч може да бъде наложено лично наказание.