На днешния 16 февруари през 1900 г. е обнародван първият Закон за празничните дни в Княжество България. Той е базиран основно на религиозния календа.
Чрез Закона се цели спазването на християнските традиции за почивка по време на празници като Възкресение Христово, Рождество Христово и такива, на които се почитат светци. Освен църковните празници, които преобладават, присъстват и дни, свързани с рождени и именни дни на царското семейство. За почивни са обявени и всички неделни дни.
Според чл.4 обществени заведения като хотели, ханове и аптеки могат да работят през всички празнични дни, а бръснарниците – до 12 часа преди обед. Същото важи и за места като хлебарници, месарници и млекарници освен по празници като Нова Година, Богоявление и първите дни на Рождество и Възкресение Христово.