На днешния ден преди 144 години, през далечната 1876 България губи двама от своите велики синове - Панайот Волов и Георги Иокономов. Те са сред главните дейци на Гюргевския революционен комитет и на Априлското въстание.

Волов е роден на 23 януари 1850 г. в град Шумен в занаятчийско семейство. Семейството му се преселва за кратко време в село Ченгел, където майката Василка работи в чифлика на Анастас Хаджистоянов, а бащата Вичо Волов „се залавя с камъни край селото, като в канарата зарежда взривове пред възхитените погледи на селяните. Панайот започва да учи в селското училище при даскал Герчо, а завършва Шуменското класно училище при Добри Войников. С материалната подкрепа на богатия си сродник Маринчо Бенли продължава обучението си в Букурещ, Болград, Одеса и Николаев (1869 – 1873).

През август 1874 г. участва в общото събрание на Българския революционен централен комитет в Букурещ. Под прикритието си на училищен инспектор, изгражда или възобновява комитети в 14 шуменски селища, като Каспичан, Кюлевча, Нови Пазар, Преслав, Осмар, Смядово, Върбица, Драгоево, Хасъ (днес село Добри Войников), Дивдядово.

Волов участва в подготовката на Старозагорското въстание през 1875. Определен за апостол и действа в Ловешко и Троянско. След неуспеха на въстанието е един от учредителите и главни дейци на Гюргевския революционен комитет. Определен е за главен апостол на Четвърти Панагюрски революционен окръг с помощник Георги Бенковски. 

Георги Икономов е роден е на 20 април 1846 г. в град Сливен. Семейството на поп Тодор Икономов. Учи в родния си град при прочутия възрожденец, поет и музикант Добри Чинтулов. Работи като железопътен служител в Хиршовата железница.

Свързва се с Русенския частен революционен комитет на ВРО, основан от Васил Левски и е един от най-дейните му членове. На него пада жребият от името на комитета да накаже със смърт предателя Стоян Пенев, словослагател в Каравеловата печатница в Букурещ. След този случай оставането му в Русе е опасно. Комитетът го прехвърля временно в Румъния.

След завръщане в България отново е чиновник и маневрист в компанията на барон Хирш по ж. п. линията Харманли-Одрин в гарите Русе, Търново-Сеймен (Симеоновград) и Одрин. Сближава се с телеграфиста Тодор Каблешков.

Според плана на БРЦК в Букурещ за Старозагорското въстнание (1875) е сред главните организатори, подобно на Панайот Волов. Командва въстаническа чета. След въстанието емигрира отново в Румъния. 

При преждевременното обявяване на Априлското въстание в Копривщица на 20 април 1876 г. той Веднага тръгва заедно с Панайот Волов и Орчо войвода за Стрелча, където участвал в едно от първите сблъсквания с турците. Командва чета заедно с Панайот Волов.

След погрома на въстанието заедно с Панайот Волов се отправя към Румъния. След предателство двамата са ранени в Бяла и при бягството се удавят в придошлата река Янтра на 26 май 1876 г.