На бис! Люси Дяковска отново играе в Пловдив хитовата танго-опера „Мария от Буенос Айрес“

Автор: Plovdiv Now 19:00, 26.01.2020 7640

Пловдивчани имат възможността да видят отново Люси Дяковска в „Мария от Буенос Айрес“, спектакъл, продукция на Пловдивската опера, част от програмата на „Пловдив – Европейска столица на културата 2019“ на 19 февруари 2020 г. от 19:00 ч. в Дома на културата „Борис Христов“.

Необичайното произведение – единствената по рода си танго опера (tangooperita), е създадено през 1968 г. в разгара на едни от най-бурните и революционни събития на ХХ век, времена на обществено-политически сътресения и авангардни търсения, когато се среща творческият потенциал на две талантливи личности – известния аржентински музикант и композитор Астор Пиацола и авангардния поет и либретист Хорасио Ферер.

Експериментаторският дух на Пиацола го води през класическо музикално образование и джаз до това да бъде признат за „велик реформатор и обновител на аржентинското танго“, създавайки т.нар. Тango Nuevo (ново танго).

В голяма степен това се дължи на страстта, съпътстваща целия му живот – свиренето на бандонеон – клавирен инструмент, подобен на акордеон, който дотогава е ползван единствено в създаването на религиозна музика. Включвайки го в музикалната партитура, той превръща тангото от музика за танцуване в певческо-изпълнителски жанр, а с операта „Мария от Буенос Айрес“ въвежда и нов стил, наречен tango cancion (танго песен).

Заради необичайния си характер, форма и силно символичен сюжет тази operita е поставяна рядко, по-скоро като музикално произведение или части от нея са изпълнявани в отделни симфонични концерти.

Подобно на тангото, „музика, родена от призрачния мрак на Буенос Айрес“, по думите на друг известен аржентински писател Хорхе Луис Борхес, също работил с Пиацола, либретото на Хорасио Ферер търси да улови и пресъздаде в единен текст поетиката на долните кръчми и бордеи, където „в деня, когато Господ е бил пиян“ се ражда красивата Мария от Буенос Айрес, отдадена на тангото и мъжете.

След нелепата си насилствена смърт тя се събужда за нов живот, а нейната превратна съдба я превръща в светица, дух, символ. Именно в тази посока са търсенията в оперно-театралния прочит на Веселка Кунчева, режисьор на спектакъла. В сюрреалните картини, изпълнени ту с болезнено ярки цветове, ту потъващи в дим и сумрак полутонове, много плътно оживяват архетипни настроения и образи.

Спектакълът постига емоционалната атмосфера на поетичната и мрачна история, пропита с дъх на шафран, асфалт и канела. Надхвърляйки земния момент с мачо мъжете в кръчмите и жените, потънали в ритуално-битовия си делник, образът на Мария – блудница и светица, се явява обобщение-символ.