Видинското въстание, често наричано Белоградчишкото въстание, срещу османската власт е най-масовото и организирано въстание от многогодишните селски бунтовни движения в Северозападна България.

Първите сражения стават на 27 май 1850 г., но масово въстанието избухва на 1 юни. Над 1000 души нападат Лом под командването на Капитан Кръстьо. Въстаниците са разбити близо до града, при което е убит и водачът им. Командването поема Иван Кулин и бунтовниците се насочват към Белоградчик, като по пътя към тях се присъединяват масово селяни от околните села.

Най-тежките боеве стават под стените на Белоградчик, който в продължение на 10 дни е обсаден от няколко хиляди въстаници, от които само 200 въоръжени с огнестрелно оръжие. Пристигналата от Видин османска армия ги разбива и това е краят на активните действия на бунтовниците.

Създаден и е Таен български централен комитет на днешната дата. През 1866 г. в Букурещ е създаден Таен български централен комитет (ТБЦК), приемник на който по-късно става БРЦК.