Световният ден на поезията е учреден през 1999 г. от ЮНЕСКО. Целта на обявения ден е да се признае обществената ценност на поетичното изкуство като носител на езиковата красота, културата, свободния дух и творчески заряд, който ни издига над тривиалното и винаги ще бъде белег за висок човешки идеал.

Поезията ни води по пътеките, по които само душата може да се скита, които само с една дума ни отвеждат до детски спомени, до любовта, преминала с всички си лица през нас, през синовното и патриотичното чувство, до дълбоко затиснати мисли и чувства, до там, където ни е дори страх да погледнем.

Поезията е невидимата мелодия, което думите и музиката съчетават в една дълбока вътрешна песен, която не може да бъде обяснена и анализирана. Която дава утеха, надежда, окрилява мечтите ни и дава изказ на любовта.

Докато и един човек диша, трябва да помни поне някоя строфа, да познава името на поне един поет. За да не бъде загубено това наследство, за да не се погуби човешкия дух.

“Поезията въплъщава чувството отвъд думите, ритъма отвъд значението, емоцията отвъд мисълта. Тя е нашето "отвъд всичко".”