Жените са изправени пред по-високи рискове от замърсяването на въздуха от мъжете поради социални и биологични фактори.
Мръсният въздух е отговорен за 18% от преждевременните раждания в света.
Жени, които живеят в райони със замърсен въздух, имат по-ниски нива на Антимюлеровия хормон, което се свързва с намален яйчников резерв.
Високите нива на ФПЧ2.5 са свързани с намалена подвижност на сперматозоидите 2 – 3 месеца след излагането на силно замърсен въздух.
Близостта до главните пътища (под 50 м) е свързана с по-ниска успеваемост при инвитро оплождане (33% срещу 46%) в сравнение с жени, които живеят на разстояние над 400 м.
Близо 70 000 двойки в България страдат от репродуктивни проблеми, което допринася за демографската криза в страната.
България е на 89-то място по замърсен въздух сред 128, според доклад за 2024 г. А всички 10 най-големи града в страната са регистрирали годишни нива на замърсяване с ФПЧ2,5 над препоръчителните пределно-допустими стойности (по данни на СЗО от 2018 г.).

Близо 70 000 двойки у нас страдат от репродуктивни проблеми, по данни на фондация „Майки за донорство“. Освен лична трагедия за отделните семейства, този голям брой допринася и за задълбочаването на демографската криза в страната ни, която е засегната от ниска раждаемост, висока смъртност и от продължаващ с десетилетия отрицателен механичен прираст.

Към основните причини можем да включим напредналата възраст, основно на жената, но и на мъжа, често заради отлагане на създаването на семейство във връзка с желанието за професионално развитие. Други фактори са някои хранителни дефицити, например липса на фолиева киселина, желязо, цинк и витамин B12 в диетата, тютюнопушене и злоупотреба с алкохол, стрес, излагане на някои химикали, като пестициди и др. 

През последните години все повече внимание се обръща на влиянието на климатичните промени върху репродуктивното здраве. Това е обширна тема с много аспекти, която ще разгледаме в две отделни публикации.

В настоящата статия фокусът е върху един актуален проблем в България – замърсяването на въздуха. Мръсният въздух е сериозен фактор, който може да повлияе негативно както върху възможността за зачатие, така и на протичането на бременността и здравето на новороденото. В следваща публикация ще разгледаме по-директните проявления на климатичните промени, като екстремни метеорологични събития, например наводнения, горещи вълни и разпространението на болести и ще обсъдим как тези явления могат да повлияят на репродуктивното здраве, поведение и избор на партньор.

Репродуктивните фактори, повлияни от замърсяването на въздуха и изменението на климата, включват увредена сперматогенеза (процесът на образуване и узряване на сперматозоидите в мъжките полови жлези), намален яйчников резерв, по-лоши резултати при асистирана репродукция, намалена раждаемост и влошено здраве на потомството (Фиг. 1).

Една от основните причини за трудностите със забременяването е замърсяването на въздуха, 

което е свързано предимно с изгаряне на изкопаеми горива – основен двигател на климатичната криза.

Жените, по принцип, са изправени пред по-високи рискове от замърсяването на въздуха от мъжете поради социални и биологични фактори, включително по-ниски доходи и липса на достойни работни места, майчинство и менструация, традиционни роли на пола и културни норми. Обикновено жените са отговорни за готвенето, чистенето, а в много райони на света – снабдяването на домакинството с вода, дърва за огрев и други материали от първа необходимост, поради което те се озовават непосредствено до източници на замърсяване.

Мръсният въздух обаче е свързан с намалена плодовитост както при жените, така и при мъжете. 

Учени от университета в Модена и Реджо Емилия в Италия изследват нивата на Антимюлеровия хормон (AMХ) при около 1300 жени, от които са взимани проби в продължение на 10 г. AMХ в женското тяло показва броя на яйцеклетките, които могат да узреят за оплождане. Нивото на този хормон варира и зависи от генетика, възраст, тютюнопушене и др. При жени над 25 г. нивата на AMХ намаляват с напредването на годините. Изследователите са измерили нивото на фини прахови частици (ФПЧ) – ФПЧ2,5 (частици с диаметър до 2.5 микрометра) и ФПЧ10 (частици с диаметър до 10 микрометра) и азотен диоксид във въздуха по местоживеене на участничките. Учените забелязват, че при тези, които живеят в райони със замърсен въздух, нивото на хормона е по-ниско.

Проучването идентифицира 4 степени на замърсяване на въздуха и установява, че при тези, които са живели в най-неблагоприятните условия, нивото на AMХ е от 2 до 3 пъти по-вероятно да бъде под 1 ng/ml (ниско ниво, което се свързва с намален яйчников резерв). Въпреки че връзката между AMХ и шансовете за естествено зачеване в краткосрочен план остава неясна, резултатите от проучването показват възможното въздействие на условията на околната среда върху репродуктивното здраве. Жените с по-високи нива на AMХ могат да останат фертилни по-дълго време и имат по-голям шанс за успешно инвитро оплождане. 

Допълнителни фактори вероятно се явяват бедността и лошото здравословно състояние, които обикновено съпътстват живеещите в районите със замърсен въздух, които обаче не са били предмет на изследването. 

Замърсяването на въздуха влияе и върху мъжкото репродуктивно здраве, 

като понижава качеството и подвижността на сперматозоидите. Високите нива на ФПЧ2.5 са свързани с намалена подвижност на сперматозоидите 2 – 3 месеца след излагането на силно замърсен въздух.

По-дългото пребиваване в замърсен въздух увеличава времето до забременяване

Изследване на плодовитостта и връзката ѝ с околната среда, проведено сред двойки, желаещи да имат деца, в Тексас и Мичиган в САЩ, показва, че вероятността от бременност се е увеличила с 3% за всеки 200 м отстояние на жилището от главен път. 

Замърсяването на въздуха е свързано и с нарушения в менструалния цикъл, 

което също има отношение към възможността за зачеване. Американско проучване сред почти 35000 жени открива, че замърсяването на въздуха с ФПЧ може да причини нарушения в менструалния цикъл при тийнейджърките. Замърсяването на въздуха може да забави установяването на редовен менструален цикъл при момичетата в сравнение с тези, които растат в райони с по-чист въздух. Друго американско изследване показва, че по-високото излагане на ФПЧ2.5 може да доведе до по-ранно настъпване на първата менструация. Високите нива на замърсяване на въздуха се свързват и с риск от развитие на синдрома на поликистозни яйчници, метаболитен синдром и безплодие.

Мръсният въздух не само затруднява зачеването, но може да повлияе и на хода на бременността и на здравето на потомството.

Установено е, че броят на живородените деца на 1000 жени е значително по-нисък при живеещите в райони с по-високо излагане на прахови частици. Близостта до главните пътища (под 50 м) е свързана с по-ниска резултатност на процеса, при който оплодената яйцеклетка се закрепва в матката и има раждане на живо бебе (33% срещу 46%) след инвитро оплождане, отколкото при жени, които живеят на разстояние над 400 м. 

Мръсният въздух повишава риска от спонтанен аборт, води до ниско тегло на новородените и преждевременни раждания 

Проучване в Китай показа, че излагането на майката на ФПЧ2.5, серен диоксид, озон и въглероден окис е свързано с по-голям риск от спонтанен аборт. След инвитро оплождане, рискът от ранна загуба на бременност се е увеличил с 5% на единица увеличение на средните нива на ФПЧ10. В допълнение, за жени, които живеят в близост до магистрала с голям трафик, рискът от ниско тегло на бебето при раждане се увеличава. Изследване, публикувано в научното списание Environment International, установи, че 18% от всички преждевременни раждания в света през 2010 г. са били свързани с излагане на замърсен с прах въздух. 

Автомобилите, фабриките, производството на изкопаеми горива и дори печките отделят прахови частици, които замърсяват въздуха. В развиващите се страни тези източници включват готварски печки, които използват горива от биомаса (като дърва, селскостопански отпадъци, изсушен тор и др.), отработени газове от транспорта и изгаряне на растителни отпадъци. Премахването на източника на това замърсяване е от ключово значение, тъй като бременните жени, особено от бедните и уязвими групи, не могат лесно да се преместят, за да избегнат вредното въздействие.

Растежът при деца, изложени на замърсен въздух по време на бременността, е забавен

Излагането на жената на замърсяване на въздуха с фини прахови частици през първото тримесечие води до забавяне на физическия растеж на детето до 4-годишна възраст. Момчетата са изложени на по-висок риск от момичетата. 

Излагането на децата на мръсен въздух създава глобална спешна ситуация за здравето, която обикновено се пренебрегва. 

Особено остро стои този проблем в страните с ниски и средни доходи. Децата дишат замърсен въздух както навън, така и в домовете си. Замърсяването на въздуха на открито е причина за 4,2 млн. преждевременни смъртни случая през 2016 г., от които близо 300 000 са при деца под 5-годишна възраст. Децата дишат по-интензивно от възрастните, особено когато играят, и се намират по-близо до източника на замърсяване поради ниския си ръст.

Рисковете, свързани с дишането на замърсен въздух в домовете, са също толкова големи. Около 3 млрд. души по света все още са зависими от замърсяващите горива за готвене и отопление. Жените и децата в страните с нисък и среден доход прекарват по-голямата част от времето си вдишвайки дима от кухненското огнище, което образува вътрешни концентрации на някои видове замърсители, 5 до 6 пъти по-високи от нивото им в околната среда. Ниското ниво на снабденост с чиста енергия в домовете има трагични последици в глобален мащаб: поради замърсяването на въздуха в домакинствата през 2016 г. са регистрирани 3,8 млн. смъртни случаи, от които повече от 400 000 са били при деца под 5-годишна възраст.

Мръсният въздух в България е хронична заплаха за репродуктивното ни здраве

Проблемът с чистотата на въздуха у нас придоби особена острота преди 35 г. и беше една от причините за смяна на обществено-политическото устройство на държавата. Оттогава този проблем не само че е нерешен, но се задълбочава. Срещу страната ни през последните години неведнъж беше откривана наказателна процедура от Европейската комисия заради мръсния въздух. Според данни на Световната здравна организация (СЗО) от 2018 г. (фиг. 4), 

всички 10 най-големи града в България са имали годишни нива на замърсяване с фини прахови частици (ФПЧ2,5) над препоръчителните пределно-допустими нива.

Според актуален доклад на швейцарската компания за качество на въздуха “IQAir”, България е на 89-то място от 128 изследвани държави в глобалната класация на страни с най-мръсен въздух. Според доклада България има напредък по отношение намаляването на фините прахови частици, които средно към 2024 г. в сравнение с 2018 г. са се понижили двойно. Дали обаче това е резултат на електрификацията на транспорта и замяната на печки с твърдо гориво с екологични и въвеждане на емисионни зони, или резултатите се дължат и на промяна в начина и местата на измерване на фона на актуалното презастрояване на градовете, е спорен въпрос за специалистите.

Малко са на брой проучванията и инициативите, които фокусират вниманието на обществеността върху връзката между мръсния въздух и репродуктивното здраве. В края на миналата година на семинар, организиран от сдружение “Въздух за здраве”, бяха представени актуални данни за въздействието на замърсения въздух в София и големите градове върху мъжкия фертилитет (способността за зачеване на потомство). Изследването съпоставя количеството на азотен и серен диоксид във въздуха и доказва, че “колкото е по-висока тяхната концентрация, толкова по-ниска е спермалната концентрация. Тежки метали като олово, цинк, мед и други оказват влияние върху хормоналните фактори и нарушават нормалното синтезиране на хормони в тестисите. Сперматозоидите стават неактивни, бавни и с морфологични промени”, обяснява доц. д-р Цветелина Тотомирова, ендокринолог от Военномедицинската академия. Източник на азотния диоксид във въздуха са емисиите от автомобилите.

Заключение: 

Да живееш в голям град у нас през последните години стана все по-непривлекателно и една от причините е именно мръсният въздух, който сме принудени да дишаме. Големият град и замърсяването на въздуха обаче не навсякъде са синоними. Например в Китай масовото преминаване към електрически автомобили успя да изчисти въздуха. Решенията за мръсния въздух и за климатичната криза са едни и същи, а резултатът е по-здрави хора, включително по отношение възможностите за възпроизводство.

Автор: Зорница Спасова / Климатека

Зорница Спасова е автор в Климатека и главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Има докторска степен по „Климатология” от СУ „Св. Климент Охридски“. Занимава се с въздействие на изменението на климата върху здравето от 2008 г. Експерт е при изготвянето на Плана за действие за устойчива енергия и климат на Столична община ‘21 – ‘30 г. Със статиите тук е носител на Наградата за журналистика на Европейското метеорологично дружество. От януари 2024 г. е посланик на Европейския климатичен пакт за България. Стипендиант на Earth Journalism Network за отразяване на СОР29 в Баку, Азербайджан. Представител на България в работна група по здравеопазването при изменение на климата към СЗО.

Публикацията е създадена в партньорство с Българска платформа Европейско женско лоби (ЕЖЛ) по проект “Жени и климатична справедливост“, финансиран от Солидарния фонд на гражданското обединение “Равни БГ”, средствата за който са предоставени на Български фонд за жените по програма “Strong and Resilient Civil Society in Europe” на европейската филантропска инициатива за демокрация и солидарност Civitates на Мрежата на европейските организации (Network of European Foundations).