Храната не е просто гориво за тялото – тя е и строителният материал на мозъка. Макар да мислим за диетите основно като начин да отслабнем или да подобрим външния си вид, все повече изследвания показват, че това, което слагаме в чинията си, влияе и върху начина, по който мислим, помним и се концентрираме. Въпросът вече не е само колко калории приемаме, а как тези калории работят за ума ни.

Мозъкът представлява едва около 2% от телесната маса, но изразходва близо 20% от енергията, която получаваме чрез храната. Това означава, че всяка промяна в хранителния режим пряко засяга неговата работа. Недохранването или екстремните диети могат да доведат до умора, раздразнителност и спад в концентрацията, но правилният избор на храни може да подхрани паметта и да стимулира креативността, пише здравният портал puls.bg.

Важни за мозъчната функция са преди всичко омега-3 мастните киселини, които се съдържат в рибата, орехите и лененото семе. Те изграждат клетъчните мембрани на невроните и подпомагат предаването на сигнали между тях. Приемът им се свързва с по-добра памет и дори с намален риск от невродегенеративни заболявания.

Друг ключов елемент са антиоксидантите – витамини като С и Е, както и полифенолите в плодовете и зеленчуците. Те предпазват мозъчните клетки от оксидативен стрес – процес, който може да ускори стареенето на мозъка. Дори една шепа боровинки редовно в менюто е свързана с по-добри резултати при тестове за памет при деца и възрастни.

Глюкозата остава основният източник на енергия за мозъка, но това не означава, че трябва да се залива с рафинирана захар. Когато нивото на кръвната захар рязко се повиши и след това падне, умствената работоспособност също се колебае. Бавните въглехидрати – пълнозърнестите храни, плодовете и зеленчуците осигуряват равномерен приток на енергия и поддържат концентрацията стабилна.

Интересна е и ролята на чревния микробиом. Милиардите бактерии в червата произвеждат вещества, които влияят на мозъка чрез т.нар. ''ос черва – мозък''. Балансираната диета с достатъчно фибри подхранва полезните бактерии и може да подобри не само храносмилането, но и настроението и когнитивните функции.

Разбира се, не всяка диета е полезна за ума. Крайни режими с много нисък калориен прием или напълно изключващи цели групи храни могат да доведат до недостиг на важни витамини и минерали. Липсата на желязо, например намалява преноса на кислород до мозъка и може да предизвика умора и трудности в концентрацията. Недостигът на витамини от група В пък се свързва с проблеми с паметта и настроението.

Затова отговорът на въпроса ''Може ли диетата да ни направи по-умни?'' е да, ако е балансирана и пълноценна. Вместо да мислим за храненето само като за контрол на теглото, можем да го разглеждаме и като стратегия за умствена ефективност. Менюто, богато на риба, ядки, плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни и достатъчно вода, не само поддържа фигурата, но и помага мозъкът да работи с пълни обороти. Храната е нещо повече от калории – тя е сигнал към мозъка. Ако избираме умно, той ни отвръща със същото.