Малката Мони се нуждае от нашата помощ, за да има нормално детство и нормален живот. Нейната история започва преди близо 5 години, когато, още с първата глътка въздух, се налага лекарите да я поставят в кислородна палатка. Тогава родителите чуват и диагнозата - синдром на Пиер Робен.

 

"Това беше първата битка на Мони за живот. Справи се и въпреки че това бяха едни кошмарни минути за нас, в момента, в който пое въздух сама, разбрахме, че пред нас стои един силен човек. Радостта беше кратка. В нейния случай липсваше мекото небце, на негово място зееше една огромна дупка. Не можеше да се храни като всички нас, а с помощта на сонда, която вкарвахме през ноздричката и. Това беше повече от година, ден в ден, на всеки три часа. Не знаем тя дали е изпитвала болка, или само страх, знаем, че всеки неин плач тогава се забиваше като игли в душите ни. Последва операция на небцето и сондата остана само спомен - спомен за повтарящия се кошмар на всеки три часа, но започна нова битка. Битка за възвръщането на сукателния рефлекс. И това не беше лесен етап, но Мони извървя и тази трудност. А още не знаехме какво ни чака. През времето на битката със сондата бяхме разбрали, че ни чака и друга битка, много по-сериозна. Разбрахме, че е родена с кифосколиоза. Това са два вида гръбначни изкривявания, сколиоза е изкривяването на гръбначния стълб, кифоза е гърбицата на разбираем език", разказват родителите.

 

Сколиозата е прогресивно заболяване и Мони достига такива градуси на изкривяване, че се налага поставянето на гипсов корсет.

 

На Мони е начертан план за лечение и започва поредната битка. Към момента на детото е претърпяло две операции и има нужда от спешна и дълга рехабилитация.