В поредицата ни, посветена на имената на улици и хората, увековечени в тях, днес обръщаме внимание на името Вела Пеева, пише glasnews.bg. Но знаем ли всъщност коя е тя и защо улици, училища и паметници носят нейното име?

Вела Пеева е родена на 16 март 1922 г. в село Каменица, днес квартал на Велинград. Произхожда от бедно, но будно семейство, което въпреки ограниченията успява да ѝ осигури образование. Завършва педагогическото училище в Пазарджик с отличие и след това следва славянска филология в Софийския университет. Интелигентна, активна и будна – още от ученическите си години Вела се включва в комунистическото младежко движение, което в онези години е забранено и преследвано от властта.

С избухването на Втората световна война и засилването на репресиите срещу антифашистите, Вела Пеева се включва в партизанското движение. През 1943 г., едва на 21 години, става партизанка в Родопския отряд „Антон Иванов“. Тя е връзка, агитатор и куриер, преминаваща през труднодостъпни планински маршрути, за да доставя храна, оръжие и информация.

През последната седмица на март 1944 г. четирима партизани – Атанас Семерджиев, Иван Пандев, Вела Пеева и Стойо Калпазанов – Никита, тръгват към Лъджене и Каменица. Целта им е да намерят и приберат в четата група от други четирима партизани – Никола Божанов, Крум Гинчев, Стоил Гълъбов и Георги Шулев, които от доста време са в Каменския балкан и не знаят за смяната на лагера. На 26 март привечер групата се разделя – Семерджиев и Пандев остават край Лъджене, а Пеева и Калпазанов тръгват към гората над учителския санаториум, където трябва да се състои срещата с групата на Божанов. Вечерта от насрочените две срещи с лъдженските им поддръжници се състои само едната, другата се проваля. Причината разбират от дошлия при тях младеж – Пеева и Семерджиев са предадени от свекъра и девера на голямата сестра на Вела. Сутринта Пеева и Калпазанов решават да се оттеглят към планината. Към 6 часа под Хасковските колонии пристига жандармерия. Друга рота тръгва от Каменица. Пеева и Калпазанов се изкачват по пътеката към Мечешките скали. Жандармеристите ги забелязват и обстрелват. Калпазанов е ранен от граната и заловен, а Пеева успява да избяга и е укривана няколко дни от ятака Иван Содев в неговата плевня в горния край на Каменица. Всички опити да се установи връзка с партизанската чета обаче остават напразни поради засилената полицейска блокада на селото. 

Вела Пеева напуска Каменица и се укрива в планината в продължение на повече от месец. Изкарва сама 37 дена ранена, гладна, премръзнала и без очила при нейното силно късогледство. В самото начало на май времето застудява и отново завалява сняг. Горският стражар Иван Божков от Каменица случайно открива следите ѝ по току-що паднал сняг и съобщава на жандармерията. На 3 май жандармерията започва да претърсва гората. В 9 часа ротите от връх Арапчал се спускат надолу да претърсват местността, тъй като там често нощуват нелегалните от Лъджене и Каменица. Една от колоните води Иван Божков, който насочва жандармеристите към местността Бялата скала, където е Вела Пеева. Обкръжават я и тя води бой 5 часа, докато има патрони, след което се самоубива. Командирът на ловната дружина майор Иванов заповядва да донесат главата ѝ в щаба. Божков отрязва главата на Вела Пеева, която доставя за опознаване на командира на жандармеристите, а след опознаването поставя главата на всеобщ показ.

След 9 септември 1944 г. Вела Пеева е обявена за национална героиня. През 1950 г. е посмъртно наградена с орден „Герой на Народна република България“. В родния ѝ Велинград е издигнат паметник, а къщата ѝ е превърната в музей. Името ѝ носят градини, читалища и десетки улици из цяла България – от София до малки селища в Родопите.