Отдавна различни изследвания по света показват една и съща картина за щастието през живота ни. Докато сме млади сме най-щастливи, после идва спад в средната възраст, а след това щастието отново се покачва. 

 Актуално проучване обаче показва различна тенденция. Днес най-много нещастие се наблюдава сред младите хора, а с възрастта то намалява. Причината не е, че по-възрастните стават по-щастливи, а че психичното здраве на младите се влошава, пише здравният портал puls.bg.

В САЩ тази тенденция се вижда особено ясно. Изследвани са данни от над 400 000 души всяка година в периода 1993–2024 г., за да се проследи броят на хората, които се чувстват не особено щастливи. 

В началото най-засегнати са били по-възрастните (45–70 години), а младите (18–24) са имали най-високи нива на щастие. С времето обаче тенденцията се е променила. При младите мъже делът на нещастните се е удвоил – от 2,5% през 1993 г. до 6,6% през 2024 г. При младите жени ситуацията е още по-тревожна – процентът се е утроил, от 3,2% до 9,3%.

Сред хората на средна възраст също се наблюдава ръст – от 4,2% на 8,5% при жените и от 3,1% на 6,9% при мъжете. При най-възрастните обаче увеличението е сравнително малко.

В резултат до 2023-24 г. съотношението вече е обърнато. Най-младите жени са групата с най-ниските нива на щастие, а най-възрастните жени – с най-високи. При мъжете нивата на отчаяние са близки при младите и хората на средната възраст, докато най-възрастните остават най-устойчиви.

Между 2009 и 2018 г. нивата на стрес и неудовлетвореност сред хората по света следваха форма на гърбица спрямо възрастта – растяха до определена точка и после намаляваха. Но бързото увеличаване на проблемите сред хората под 45 години, особено тези в средата на 20-те, промени този модел. 

Най-много психологическите трудности нарастват сред най-младите, но ръст има и при хората до 45 години. При тези над 45 години нивата остават почти непроменени.
Причините за тези промени все още се изследват. Ясно е, че увеличаването на трудностите започва няколко години преди пандемията от COVID-19, макар вирусът да е ускорил проблемите с психичното здраве на младите хора.

Все повече доказателства сочат, че влошаването на психичното здраве на младите е свързано с прекомерното използване на интернет и смартфони. Някои проучвания дори показват, че смартфоните могат да бъдат пряка причина. Изследвания, които ограничават достъпа до тях, показват значително подобрение в настроението и усещането щастие и удовлетвореност на младите хора.

Въпреки че времето пред екрана може да играе роля, малко вероятно е да е единствената или основната причина за увеличаващите се проблеми с психичното здраве сред младите хора. Най-новите данни показват, че ползата от платената работа за психичното здраве на младите хора намалява.

Младите с работа обикновено имат по-добро психично здраве от тези без работа или неспособни да работят, но тази разлика намалява, защото проблемите сред младите, които работят, се увеличават.

Въпреки че много фактори извън нашия контрол влияят върху щастието, има неща, които можем да направим сами, за да се чувстваме по-добре. Малките ежедневни навици имат голямо значение – редовни разходки на открито, физическа активност, достатъчен сън и здравословно хранене. Свързването с близки и приятели, откритите разговори и споделянето на преживявания също могат да са опора в забързаното ежедневие. Полезно е също да отделяме време за хобита и дейности, които ни радват. Дори малки стъпки в тази посока могат постепенно да увеличат щастието и усещането за смисъл в живота.