Младият акушер-гинеколог д-р Красимира Чалова: Учителите ми криеха учебниците по биология, искаха да стана математик

Автор: Добринка Димова 1155
Младият акушер-гинеколог д-р Красимира Чалова: Учителите ми криеха учебниците по биология, искаха да стана математик

Д-р Красимира Чалова е сред младите специалисти от екипа на най-голямата специализирана АГ болница в Южна България – „Селена”. Занимава се с патологична бременност, фетална морфология, проследяване на нормална бременност, раждания, рутинни гинекологични прегледи. Вече има и своите първи постижения в ин витро процедурите. 

Не произхожда от лекарско семейство. Завършила е Математическа гимназия, но в 12 клас решава да се насочи към медицината. „Криеха ми учебниците по биология и химия. Бях добър математик, печелех олимпиади и моите преподаватели много страдаха, че няма да продължа в тази насока”, спомня си с усмивка акушер-гинекологът. Приета е Медицина на първо класиране. Признава, че обучението било изключително преживяване и нямало предмет, който да не й е интересен. Завършва с отличен успех, заради което й отпускат място за специализация държавна поръчка. И така остава в Пловдив.  

 „Трудна е борбата да си специализант в България и поздравявам всички млади колеги, които решават да останат. През много трудности сме минали всички, в частност и аз. Работиш на няколко места, почти не се прибираш, заплащането е оскъдно. Но всичко си струва. Сега отивам да прегледам над 25 пациентки. Да, може би половината ще бъдат съвсем нормални прегледи, но другата половина са жени, при които участваш в създаването на тяхното бебе. Участваш в гледането, всеки един трепет, всяко притеснение. Но почти няма седмица да не ме изненада някое бебе – станало на една годинка, на две. Дали ще е постер, ще ми изпратят нещо. Ще ми го доведат да ме гушне. Общо взето умора, тежки години, безпаричие, лишаваш си семейството от контакт – всичко това се възвръща по този начин. Обожавам си работата”, споделя д-р Чалова.

Д-р Чалова, разкажете интересен случай от практиката си като ин витро специалист.

- Имам една много любима пациентка, която може би не е най-добрата реклама за моята ин витро практика, но е случай, с който ще вдъхна кураж на много жени. Касае се за млада жена, на 30 години, която в последните 3-4 години не успява да зачене. Правейки рутинните изследвания, се оказа, че тя има малък яйчников резерв. Направихме много мощна стимулация, достигнахме пределите на възможните хормони, с които можем да я стимулираме. И независимо от това изкарахме твърде малко яйцеклетки, малко ембриони се получиха с хубаво качество. Успяхме да върнем един. Той се разви няколко седмици и спря да функционира. Това за нея беше дълга борба – около 3 години подготовки, изследвания, надежди. Жената се отчая и каза, че ще си гледа кучето и засега ще остави така нещата. Яйчниците й показаха още по-нисък резерв след стимулацията. Шест месеца по-късно обаче тази пациентка е бременна спонтанно с близнаци. Виждате понякога един леко ленив яйчник след стимулацията какво прави. Особено когато организмът е готов и психологически жената се отпусне.

Как се създава бебе ин витро?

- Пътят е доста дълъг. Самото създаване е в ръцете на ембриолозите. Ние сме хората, които докарваме яйцеклетката и сперматозоида до техните ръце. Трябва двойката да желае да има деца. Да не изпитва предразсъдъци от това, че ще й помогнем чрез ин витро технология. Първо се започва с една дълга диагностика на жената, на мъжа – да се опитаме да лекуваме, да помогнем. Много често се минава през серия от инсеминация, което означава просто довеждане на мъжкия генетичен материал по-близо до яйцеклетката. За нещастие този тип технология помага на неповече от 15-20% от хората, такава е успеваемостта в световен мащаб. Оттам нататък при няколко неуспешни опита за инсеминации, двойката отива на ин витро. Независимо дали е мъжки, или женски фактор. От началото на менструалния цикъл на жената, в зависимост от нейното тяло и нейния проблем, тя подлежи на стимулация. Все още има табута в тази сфера. Хората си представят как се подуват, окосмяват, че това са някакви много тежки дози. Да, позволяваме си високи дози, но вече хормоните, с които работим, са страшно пречистени. Това определя и по-високата цена на метода. Тоест, освен моментното подуване на корема, което е съвсем в границите на нормата, може би малко повече, отколкото при една регулярна менструация, друг дискомфорт жените не изпитват. И след тази кратка стимулация – 12 до 15 дни в стандартните случаи, идва моментът, в който ние трябва да получим зрелите яйцеклетки. Тоест, правим една контролирана хиперстимулация. Вместо яйчникът да отдели една яйцеклетка, този месец ние се борим за имаме 10-15. Даваме яйцеклетките на ембриолозите и те започват селекцията. Дори инжектират сперматозоид директно в яйцеклетката – това е технология, която позволява много висока успеваемост. И когато имаме хубави ембриони, ние ги връщаме обратно в подходящия ден. След това всички се молим за позитивен тест. Смея да кажа, че достигаме 45-55% успеваемост на този метод, което е много добре.

Коя е разумната възрастова граница да се помогне на едно семейство да има дете?

- Допреди години смятах и мотивирах моите пациентки да направят стъпка към първо дете още преди своите 30 години. Но аз самата отлагах този момент досега. Вече съм на 33 г. и тепърва ми предстои да стана майка. Времената се менят. Съзряването на хората за семейство е много индивидуално. Не бих могла да се ангажирам с горна граница. Най-възрастната пациентка, на която аз съм помагала, е доста млада – на 45 г. Има колеги, които си позволяват по-висока граница. Това е въпрос, на който предпочитам да не отговарям конкретно, тъй като ще осъдя мечтите на много хора. Всеки трябва да вземе решението сам за себе си и, разбира се, да се съобразим със закона. За щастие, в България за дамите на по-късна възраст, които имат физическото здраве, но нямат възможността да отделят здрава яйцеклетка, законът позволява донорството на яйцеклетки. И това е една от причините доста смесени двойки, при които единият партньор е българин, да изберат нашата страна за своите ин витро опити. При изчерпан яйчников резерв, което се случва доста често на млада възраст - под 50 години, тук пациентките могат да успеят. Постигането на бременност обаче е само първата стъпка. После имаме износване на една по-рискова бременност, след това идва и грижата за бебенцето. Тоест, който мисли, че ментално и физически е готов за това нещо, нашата работа, докъдето законът го позволява, е да помогнем. Не да съдим, не да казваме кой кога трябва да ражда деца и по колко.  

Каква е причината за по-ранното изчерпване на яйчниковия резерв?

- Задавате ми въпрос, по който са защитени много дисертации и никой не е отговорил конкретно. Но мога да ви кажа моето мнение, тъй като за тази година съм се сблъсквала вече два пъти и вчера дойде трета пациентка. Тя беше на 37 години и от две години е в категорична менопауза. Всеки лаически отговаря, че причината за това е храната, условията. Но наистина нивото на стрес, начинът, по който жените подлагат тялото си на кариера, спорт, нередовно хранене, болести, оказва влияние. Когато човек е млад, под 50 г., чувства, че може да компенсира всичко. Но в един момент нещата се изчерпват. Не трябва да забравяме, че имаме и генетична предиспозиция. Също така автоимунните заболявания. Смята се, че всяка втора жена има някакво автоимунно заболяване, макар и леко, на което не се обръща внимание, почти не се лекува. И в един момент с годините се отключва и второ, и трето, и яйчниците спират. Много често се смята, че точно такива автоантитела атакуват нашите яйчници. А в много случаи просто нямаме отговор. България все още е с една висока граница, смята се, че средно на 51 години при българската жена настъпва менопаузата, но ние ежедневно се сблъскваме с доста по-млади пациентки.

Какви са признаците, които трябва да накарат една жена да си направи преглед?

- Първо, моят апел е да не чакат признаци. Всяка дама, независимо родила или не, без никакви допълнителни усложнения до момента от гинекологичен произход, трябва веднъж годишно да посещава своя гинеколог. Разбира се, при поява на каквито и да е симптоми, не е лошо жената да отиде на един извънреден преглед. Ако има някаква подлежаща или предишна патология – раничка на шийката, миома или нещо друго, задължително прегледи на 6 месеца. Иначе това, което би трябвало да стресне нашите пациенти, които се притесняват за своя яйчников резерв, е липсата на  менструация. Започне ли менструацията да се забавя, да удължава интервала, да прескача. За щастие, в повечето случаи причината е някоя доброкачествена киста, задържан фоликул, липса на овулация и нещата се оправят много бързо. Но липсата на повече от 3-4 менструации една след друга при жена в активна детеродна възраст задължително налага посещение при акушер-гинеколог. Да се пуснат хормонални изследвания, да се направи един ехограф и да преценим какво е състоянието и каква е причината.

Кои са най-големите страхове на бременните жени и какви са вашите съвети, за да преживеят една спокойна бременност?

- За да бъде бременността спокойна, трябва бременната да е спокойна. Това, което съветвам всичките си пациентки, е да посещават доктор, на когото вярват, при когото се чувстват спокойни. Да не пропускат прегледите. Всеки съвестен колега още в самото начало дава разяснения кои са жизненоважните прегледи, в кои седмици, така че бременната да е спокойна и колегата да е спокоен. Повечето жени са много отговорни, поне тези пациентки, с които ние се срещаме. Знаете, системата в България е такава, че имаме женска консултация по Здравна каса, но там жените разполагат с две, максимум до три ехографии. Един ограничен пакет от кръвни изследвания и урина. Много често това не е достатъчно, особено за жена с по-усложнена бременност. Така че нашият съвет е да си изберат един лекар по Здравна каса и съответно да посещават и друг специалист, с който да комбинират. Може би звучи не много добре като решение, но е факт, че 2/3 от бременните процедират по този начин. Ние съветваме пациентите да търсят и друго мнение, защото колкото и добър специалист да си, колкото и навътре в материята да си на това, което работиш, понякога потокът от хора прави погледът ти малко по-замъглен. И е хубаво да има и второ мнение, втори поглед. Така се допълваме взаимно и бих казала, че нашите пациенти са доста спокойни.

За да бъде една бременна спокойна, тя първо трябва да се изведе от вредна работна среда. За щастие, не много жени вече работят в тежко производство, с химикали и т.н., така че това не е толкова трудно. Да си избере съответните лекари. Когато наближи времето за раждане, задължително да посети болницата. Защото е доказано, че когато на човек му е позната обстановката, е по-спокоен. Когато полагат грижи за себе си, когато се хранят добре, не намалят двигателната активност – правят разходки, продължават с леки спортни упражнения. Когато лекарят им дава достатъчно информация, бих казала, че това е ключът. Притеснената бременна е тази, която няма информация. Тя влиза в интернет, чете форуми, майчински групи и идва наплашена, почти разплакана. С тежки въпроси, които в повечето случаи не касаят нейното състояние. Затова добрата информираност от страна на доктора и спокойствието от страна на пациента, което идва от това, е нашето ключе.

Какво е мнението ви за секциото по желание?

- Такова нещо като секцио по желание циркулира само в пациентските среди. Такъв медицински термин няма, законово също не би трябвало да има. Защото лекарят е този, който взима решението за вашето секцио. Аз още в първата половина на бременността на всичките си пациентки казвам, че по-хубаво от нормалното раждане няма. За да мога да ги настроя за това. Но не на всяка цена. Всеки от нас е виждал плачеща пациентка защо не е секцио и плачеща пациентка защо трябва да бъде секцио.  Едно добре разположени бебе, с добри килограми, съразмерим таз, който може да пропусне плода, добра мотивация на майката, и нещата стават страхотно. С удоволствие човек води такова нормално раждане. И съответно нека не се отчайват дамите, на които им се налага секцио по някакви индикации – многоплодна бременност, лошо предлежание на плода, тесен таз, друга медицинска индикация. Ние трябва да сме много щастливи от факта, че оперативната техника се е развила дотолкова, че всеки средностатистически лекар, дори работещ в малка болница, вече може да прави цезарово сечение. Преди години не е било така. Вече всеки може да предостави тази услуга и това спасява много майчини и детски животи.            

 

Новини

Подобни новини

Вашият коментар през Facebook

Изпрати новина