Една велоалея. Един удар. Един живот, угаснал намясто. И още един – между живота и смъртта. Това не е просто пътен инцидент. Това е резултат от системна безотговорност, пренебрежение и институционален мързел, който струва човешки животи.

В късните часове на 18 юни, около 22:30 ч., на изхода от Казанлък към с. Енина, автомобил, управляван от младо момиче, излиза от пътя, разбива мантинела, отнася колчетата, които я крепят, и връхлита върху двама велосипедисти, движещи се по обозначена велоалея. Единият умира намясто. Другият се бори за живота си. Колата е буквално смазана. Момичето твърди, че ѝ е прилошало, научи glasnews.bg. 

Бутафорна защита, истинска трагедия

Гневът на гражданите не закъсня. Не заради самия инцидент, а защото той е предизвестен. В социалните мрежи хората припомнят – мантинелата е била възстановена след предишен удар, но вместо да се укрепи, тя е монтирана с „два болта“. Колчетата, които я крепят, са „нарязани тръби“, които „не пазят нищо“.

„Бутафорна работа на общината с най-добре развита велоинфраструктура“, пише Ivan Mitev.

„Кой ще поеме отговорност?“, пита Стефи Георгиева.

„Опитах да кача снимки от предишния случай, но бяха скрити“, добавя Деана Славова.

Въпросите, които не можем да подминем

Защо защитната инфраструктура на велоалеите не е адекватна? Кой одобрява проекти, които реално не предпазват никого?
Защо сигналите на гражданите се игнорират или заглушават? Колко още животи трябва да се изгубят, за да спре тази престъпна небрежност?

Велосипедистите не са „пречка“ – те са хора. Всеки, който избира да кара колело в градска среда, се доверява на това, което институциите са изградили – пътеки, мантинели, знаци. Когато тези защити са фалшиви, държавата престава да бъде пазител, а се превръща в съучастник.

Днес е Казанлък. Утре може да е навсякъде. Инцидентите не винаги са предотвратими. Но лошата инфраструктура, потиснатите сигнали и бездушието – са напълно поправими. Само трябва някой да ги поиска. Преди да бъде късно. Отново.

Снимки Иван Янев, Facebook