Пловдив стана втори дом за едно младо момиче, родено в Севиля, Испания, в чието семейство няма нито един българин или пък човек, говорещ езика. Това обаче не попречва на 24-годишната Марта де Алфаро да стане първата в своя род, която се влюбва в българския фолклор, научава се да пише и чете на кирилица и пристига да учи в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев” с намерението трайно да се установи у нас. Завършила е музициране на класически инструмент виола и класическо пеене в Испания, свири на кастанети, които са традиционен инструмент в испанския фолклор, а понастоящем се учи да свири на гъдулка.

„Моите интереси са в областта на фолклора като цяло, независимо дали говорим за испанския или българския,” – разказва тя. – „Още когато дойдох за първи път в България, ми направи впечатление, че тук младите хора имат много добро отношение към корените си, изучават ги с интерес. В Испания не е така – моите връстници там имат съвсем други интереси и са по-скоро отдалечени от фолклора.”

Марта разкри още, че в ученическите си години не е имала приятели, била е тормозена в училище и изолирана от останалите. През междучасията, когато другите се събирали около барчето да закусват, тя се приютявала в библиотеката, където общувала с учителите и по-възрастните от нея читатели. И така, докато не открила любовта си към България, която в един момент станала нейното убежище. Това се случило през 2012 г., когато видяла по телевизията изпълнението на Софи Маринова в „Евровизия” и за първи път чула елементи от българския фолклор. Поинтересувала се от творчеството на певицата, особено от фолклорните й изпълнения, по-късно открила и други талантливи изпълнители като Джена, Ивана Дякова, Даяна, Камелия. Намерила българската телевизия за фолклорна музика „Planeta Folk”, започнала да учи народните песни и танци, сама научила азбуката и започнала да се упражнява в четене и писане. На музикалните клипове за първи път видяла пейзажи от градове като Пловдив, Велико Търново, София, Варна, Габрово. Те я накарали още по-силно да поиска да посети страната ни и да види наживо всички красоти.

„В музикалното училище, в което учех, се запознах и с преподавателка – българка от Плевен, която много се зарадва, че имам интерес към нейния роден език. На нея домът много й липсваше и общуването с мен я караше да се чувства добре. Говорихме много за българската култура. По-късно открих платформа, където се запознавах и с българи на моята възраст,” – разказва още Марта. С един от тях, който бил от Пловдив, станали много добри приятели. По-късно, когато за първи път дошла в България (преди около две години), той я разходил из родния си град и страната. Продължават да подържат връзка и до днес.

След като завършила бакалавърска степен в Испания, Марта попаднала на проект за постдипломна работа за натрупване на практически опит в област по желание. Тогава тя избира да дойде в България, за да учи фолклор и да свири на гъдулка. Записва се в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев”, защото смята, че това е най-доброто учебно заведение за фолклорни изпълнения у нас.

„Започнах да уча гъдулка, защото исках да свиря български фолклор, а не знаех как мога да го направя с класическата виола. Винаги, преди да започна да изпълнявам българска музика, намирам историческа информация за областта, в която се свири, както и тънкости при изпълнението. В класическата музика това не може да се направи, защото изпълненията днес са различни от едновремешната музика на Моцарт, например. Впоследствие с помощта на колегите ми разбрах, че виолата и гъдулката в основата си  не са толкова различни. Започнах да преработвам композициите за гъдулка, така че да могат да бъдат свирени на виола, защото искам постепенно да започна да показвам пред моите испански сънародници красотата на българския фолклор. Испанците не познават българските фолклорни инструменти, нито ритмите,” – споделя Марта. Тя разкри, че вече е правила представяне на български музикален фрагмент, който изсвирила на виола в Испания. Публиката реагирала положително.

Но как е реагирало семейството на младото момиче, когато разбрало, че тя иска да учи рядък език като българския и дори планира да живее у нас? Всъщност, майката и бащата не спирали да я подкрепят, още когато чули Марта за първи път да говори за България. Оказвали й съдействие, когато през последната година общувала активно с приятелка от Пловдив, за да напредне с езика по-бързо. А откакто вече живее в Пловдив (едва от ноември 2024 г.), при всеки телефонен разговор били все по-щастливи, че дъщеря им си е намерила своето място. Това свое усещане самата тя потвърди и в разговора.

„Обичам България като моя втора родина. С това не твърдя, че искам да се откажа от моята страна и че не я обичам. Напротив, аз винаги ще бъда испанка – такава обаче, която изгаря да бъде близо до българската култура,” – споделя с вълнение Марта. А откакто се установила у нас, не спирала да си купува лютеница, българско бяло сирене и айрян.  Освен в Пловдив, досега е била и в още няколко града – София, Велико Търново, Габрово и „Етъра”. Иска да продължи да опознава страната ни чрез още екскурзии и да намира нови приятели.