Митко няма време да чака. Но има нас. И ние можем да бъдем неговото чудо.
Митко не разбира какво е рак. Той просто иска да си играе.
Той е само на три. Малък, усмихнат, с вечно изцапани ръчички и очи, в които има цялото небе. Казва се Димитър, но всички му казват Митко.
Преди месец животът му беше нормален люлки, пързалки, смях, Мамо, виж ме и Тате, хващай топката! А сега?
Сега Митко лежи в болнично легло, с тънка игла в ръчичката, с поглед, който не разбира защо го бодат, защо го боли, защо мама плаче, когато мисли, че не я вижда.
Диагнозата дойде като гръм - Остра лимфобластна левкемия.
Болест, която не би трябвало никога да съществува в живота на дете. Ала тя влезе в неговия свят без предупреждение. Взе му свободата, играчките, безгрижиетo, взе му детството.
Първо беше страх. След това безкрайни прегледи, изследвания, биопсии. Болка. Химия. Кръв. Мълчание.
Но Митко не се отказва. Въпреки всичко, той още се усмихва. Казва Добро утро на сестрите. Пита кога ще си ходи у дома. Пита дали утре ще може да кара колело.
Но времето му тече. И лечението му шансът му да живее се провежда в момента в турската клиника Медикана.
Там, където лекарите му дават надежда, но където всеки ден струва суми, които едно обикновено българско семейство не може да си позволи.
А ние, ние можем да направим нещо.
Да спасим дете. Да подарим живот. Да върнем усмивката на едно тригодишно момченце, което просто иска да бъде дете.
Митко няма време да чака. Но има нас. И ние можем да бъдем неговото чудо.
Помогни. С каквото можеш. С колкото можеш. Сподели. Разкажи. Стани част от една история, която още не е приключила.
Да не позволим финалът ѝ да бъде тъжен.
Да напишем заедно най-важната приказка-тази за спасението.
Може да дарите с карта ,PayPal, ApplePay, GooglePay, Revolut