Мироопазващите сили на обединените нации, или Международни сили на ООН за поддържане на мира, разговорно Сините каски, се наричат въоръжени сили, помощ и улеснения, поставени от страните–членки на разположение и под командването на Организацията на обединените нации за поддържането или възстановяването на международния мир и сигурност.

Въоръжените операции на Обединените нации изискват решение на Съвета за сигурност на ООН в съответствие с Глава VII от „Устава на Организацията на обединените нации“.

Военнощабният комитет е отговорен в подчинение на Съвета за сигурност за стратегическото ръководство на всички въоръжени сили, поставени на разположение на Съвета за сигурност.

За пръв път военнослужещи са използвани за посредници през 1947 г. в Гърция в рамките на мисията на ООН „United Nations Special Committee on the Balkans“ (UNSCOB).

Първата акция на невъоръжени военни наблюдатели на ООН е през 1948 в рамките на „United Nations Truce Supervision Organization“(UNTSO) за контрол на примирието в първата Арабско-израелска война

В хода на Суецката война през 1956 се провежда първата операция за поддържане на мира (peacekeeping) с мисията „United Nations Emergency Force“ (UNEF) на ООН и съставените за пръв път въоръжени сили.

По време на кризата в Конго през 1960 г. изпратените в мисията „Opération des Nations Unies au Congo“ (ONUC) мироопазващи сили по предложение на Генералния секретар на ООН Даг Хамаршелд за пръв път използват „сини каски“ и надпис „UN“ на военните си автомобили.

За пръв път България е включена в мисия на ООН през 1992 г. в Камбоджа (UNTAC). Оттогава български представители са участвали в общо 11 мисии на ООН в Ангола (UNAVEM), в Таджикистан (UNMOT), в Етиопия и Еритрея (UNMEE), в Либерия [UNMIl], в Босна и Херцеговина (UNMIBH), в Косово (UNMIK), Северна Македония (UNPREDEP), Хърватия (UNMOP), Афганистан (USCENTCOM) и Ливан (UNIFIL).