Шумно прокламираната градска железница на Пловдив изглежда върви все по-уверено към провал, поне в този програмен период на Европейския съюз.  Проектът, който бе вкаран в Плана за възстановяване и устойчивост, а една политическа сила изгради цялата си кампания на него, все повече се отдалечава от възможна реализация, пише trafficnews.bg.

От една страна държавата в лицето на Министерството на транспорта удря на камък с обществените поръчки за закупуване на подвижен състав, а от друга Община Пловдив начело със зам.-кмета по транспорт Савина Петкова също не личи да правят каквото и да е по проекта.

Преди дни министърът на транспорта Красимира Стоянова  подписа договор за доставка на 20 електрически мотрисни влака с консорциума „Шкода Транспортейшън и Шкода Вагонка“ за над 511 млн. лева. Мотрисите ще обслужват пътниците по най-дългите жп направления в страната - София-Бургас, София-Варна и София-Русе. В договора за доставка са включени поддръжка за срок от 15 години и обучение на персонал. Подвижният състав е с капацитет от минимум 300 седящи места и скорост до 160 км/ч. Те се очаква да пристигнат в България до две години и да влязат в активите на БДЖ.

Това е само една част от проекта за модернизацията на жп транспорта у нас, който е за 3,2 млрд. лева. Втората бе за въвеждане на редовно тактово влаково обслужване тип S-bahn край градските райони -  София, Пловдив и други,  чрез закупуване на едноетажни и двуетажни оперативно съвместими електрически мотрисни влакове с максимална скорост 160 км/ч, оборудвани с ЕRTMS.

Честата смяна на правителства и постоянното прекратяване на поръчки доведе до това, че страната ни имаше последен шанс да проведе и завърши процедура за закупуването на подвижния състава. В крайна сметка това се случи, като министерството на транспорта сключи договор  с швейцарската компания "Щадлер" (Stadler)  за доставка на  7 двуетажни влака за 300 млн. лв. и 35 едноетажни мотрисни влака за 642.5 млн. лв.

Преди месец стана ясно,че компанията се е отказала от договора, а Министерството на транспорта заявиха, че са били поставени условия, които излизат извън рамката на споразумението. Тогава от министерството на транспорта обявиха, че  ще направят последен опит за директно договаряне за доставка на едноетажните  влаковете с друг от участниците в процедурата -  полската компания "Песа"( Pojazdy Szynowe PESA Bydgoszcz SA), която обаче е дала оферта с близо 200 млн. лева повече.

От тези 35 влака, 10 трябва да бъдат за градската железница на Пловдив. 

Ако Министърът на транспорта не успее да се споразумее с фирмата, то вероятно целият проект ще се провали, а страната ни ще трябва да връща огромни финансови средства на Европа.

Докато проблемите с покупката на новите мотриси продължават, то и Община Пловдив не изглежда да е заинтригувана от възможността да има градска железница. Откакто е стъпила на поста си като зам.-кмет Савина Петкова дори не е коментирала темата и какво трябва да се направи, за да се реализира проекта.

Ако хипотетично Министерството на транспорта се пребори за договор за покупка на подвижения състав, то през 2026 година 10-те мотриси трябва да пристигнат в Пловдив.

Какво обаче ще правят и кого ще обслужват? Още през 2023 година TrafficNews писа, че провалът на градската железница е сигурен, ако се прави както всичко останало – на парче. Още по-лошото е, че вече не се прави и нищо на парче.

Най-вероятната хипотеза е, че НКЖИ ще нахвърли 13 спирки по съществуващото жп трасе. С други думи, влаковете Пловдив – Асеновград и Пловдив – Скутаре вече ще се казват "градска железница", като освен на Централна гара, хората ще могат да слизат и на стадион „Пловдив” и другите 4-5 спирки, които се предвиждат.

В градски условия този вид градска железница е неизползваем, освен за пловдивчаните, които живеят до жп гара „Тракия” и работят край Гребната база. Напълно ясно е, че това нито ще ограничи трафика, нито ще поеме част от хората, ползващи градския транспорт.

Другото задължително условие е да има специални автобусни линии, които да обслужват спирките от градската железница, плюс паркинги около тях с изградена система Park&Ride (паркирай и пътувай). Кои ще бъдат тези автобусни линии и къде ще са тези паркинги също не е ясно. Именно тук е и ролята  на Община Пловдив, която обаче едвам смогва да се оправя с отношенията си с превозвачите, пък камо ли да мисли за автобусни линии за градската железница.

Макар с всичките си проблеми, градската железница на Пловдив има бъдеще, но единствено ако се направи, както трябва. Към момента не е ясно дали въобще правителството ще закупи тези влакове. Дори това да не се случи Община Пловдив трябва да е подготвена за реализацията на този проект, защото утре – може да се получи нова възможност за финансирането й, а без готовност за него – то шансът да се реализира ще е още по-илюзорен.