Светослав Пенчев има нужда от подкрепа, за да се грижи за болния си баща Величко. Ето какво разказва:
Никой не знае какво ще му се случи днес или утре. Животът понякога удря внезапно и силно. Преди три години моят баща получи инсулт и моят свят се преобърна. Не бях готов! В една единствена секунда всичко се промени - той ,аз и целият ни живот. Видях как човекът, който ме е създал, възпитал и подкрепял, изведнъж се оказа безпомощен като дете. И осъзнах, че има само мен. Че аз съм единственият, който може да се погрижи за него.
Трябваше да реша - да го оставя, да го изпратя в дом? Не, не и аз!
Колко от вас могат от днес за утре да зарежат всичко и да поемат отговорността за един човешки живот?
Ние не живеем в държава, която помага в такива моменти от първата секунда. Напуснах работа, затънах в заеми.
Изминаха три години, три години на борба, в грижа за един човек, който не може да се оправя сам, но все още е баща ми, единственият родител, който ми е останал. Получаването на инвалидност продължи с месеци и е нищожно. Имаме нужда от помощ!!! Доброто не е в това да дадеш много,а да го дадеш навреме.