Необходими са още пари и усилия от държавните и общинските органи за подобряването на качеството на въздуха, сочи доклад на Сметната палата. През 2014-2015 и 2016 година са отчетени повече от 35 превишения на средноденонощните норми със замърсяване с фини прахови частици в София, Пловдив, Бургас, Монтана, Видин, Ловеч.

Близо 80% живеят при нива на замърсяване над целевата норма. Около 75% са хората у нас, живеещи при нива на замърсяване над целевата норма за бензопирен – един от най-силните канцерогени.

Основните източници на замърсители са пътен или друг вид транспорт, битово горене, топлоелектрически централи, промишлени предприятия, горивни и негоривни процеси в индустрията.

Препоръките на Сметната палата са да се предприемат действия от екоминистерството за актуализиране на националната стратегия за опазване на околната среда в съответствие с нормативните изисквания, да се осигури адекватен ред и контрол при разработване на мерки в общинските програми за качеството на атмосферния въздух.

От Сметната палата отчитат, че причините за влошеното качество на атмосферния въздух в страната имат социално-икономически характер и са свързани с високата енергийна бедност на населението, защото основният източник на замърсяването е битовото отопление през зимния сезон.

Качеството на атмосферния въздух се следи чрез национална мрежа за мониторинг на атмосферния въздух към Националната система за мониторинг на околната среда. Оценката му се извършва чрез 48 стационарни пункта, разположени на територията на страната.

 Известно е, че въздухът в Пловдив е един от най-мръсните в Европа. Една от основните причини за това е битовото отопление през зимния период, когато рязко се увеличава замърсяването с фини прахови частици, тъй като жителите масово използват твърди горива. От друга страна ситуацията се задълбочава от нерегламентираното ежедневно изгаряне на стари автомобилни гуми, най-вече от хора с ниски доходи и от малцинствени групи. А статистиката показва, че 15-20% от българите страдат от хронични белодробни заболявания, основна причина за които са мръсният въздух, пушенето и излагането на прах, химикали и изпарения.

Нерегламентираното изгаряне на стари автомобилни гуми е значим екологичен проблем в населените места в страната. А ако бъдат захвърлени навън или закопани под земята, те се разлагат в естествени условия повече от 100 години. И в двата случая гумите замърсяват околната среда със силно токсични и канцерогенни органични съединения – под земята те се отделят в почвата и подпочвените води, а при изгарянето попадат директно в атмосферата. Затова от началото на 2003-а Европейският съюз приема решение за забрана на изгарянето и закопаването на автомобилни гуми.