Малките Мерай и Мелиха са близначки с аутизъм, майката моли за помощ, за да ги лекува

Автор: Plovdiv Now 16:02, 22.01.2026 1881

Аз съм майката на Мерай и Мелиха - 4-годишни близначки. Отглеждам ги сама. Те са всичко, което имам.

Живеем под наем в Казанлък. До нас няма баща. Няма кой да ги поеме, когато ръцете ми треперят от изтощение. Няма кой да ме смени, когато силите ми свършат. А аз нямам право да се сривам, защото децата ми зависят изцяло от мен.

Мерай и Мелиха са с детски аутизъм в умерено тежка форма. Светът за тях е шумен, хаотичен и плашещ. Единствената им сигурност съм аз. Само мен разпознават. Само при мен се успокояват. Само към мен се усмихват.

Те не говорят. Никога не са ми казали „мамо“. Не могат да ми кажат кога ги боли. Не различават кое е храна и кое не. Все още са с памперси и не могат да се обслужват сами.

Дните ни започват с плач. Нощите често завършват със сълзи. Кризите идват внезапно едната има нужда от мен, докато другата крещи и се тресе, а аз съм само една майка с две деца, които се разпадат в ръцете ми.

Заспиването е ежедневна битка. Без медикаменти е почти невъзможно. Сутрин ставам отново недоспала, със страх в гърдите, но продължавам, защото няма кой друг.

Навън хората ги гледат различно. Децата не искат да играят с тях. На детската площадка стоя сама, със свито сърце и сълзи в очите, преструвайки се, че не ме боли.

Опитах всичко в България. Логопед отказа да работи с тях. Дневният център не помогна, състоянието им се влоши. Гледах как времето минава, а шансът им за развитие изтича пред очите ми.

След дълго търсене намерих последната си надежда в Турция Büyük Atlantis Special Education Rehabilitation Centre. Там ще работят с Мерай и Мелиха индивидуално, с търпение и човечност ,така, както тук никой не пожела.

Имаме запазена дата за май 2026 г. Това не е просто терапия. Това е шанс. Тази възраст е решаваща сега е моментът, в който може да се промени бъдещето им.

Необходимата сума е 28 280 евро - средства, които сама не мога да осигуря. По време на терапията няма да мога да работя, защото ще бъда денонощно до децата си.

Затова ви моля, не ни подминавайте. Помогнете ми да дам шанс на дъщерите си. Шанс да проговорят. Шанс да разберат света. Шанс за по-спокоен живот и бъдеще.

Обещавам да споделям всяка малка крачка напред. Всяка усмивка. Всяка надежда.

Благодаря ви от сърце, че сте с нас и че ни помагате да не се изгубим.

Може да дарите с карта, PayPal, ApplePay, GooglePay, Revolut

https://pavelandreev.org/…/sama-s-dve-deca-i-nadejda-koqto…