Всичко започна през септември 2020 година, когато се роди най-голямата ми мечта – моята дъщеричка Божидара, разказва майката на момиченцето.
Родена преждевременно в 30-та гестационна седмица, с тегло едва 1350 грама – крехка, но борбена. Казваха ми: "Добре, че е в 7-ия месец, не в 8-ия. Всичко ще бъде наред." Казваха, че ще се оправи. Но... не беше така.
От самото начало започна борбата. На епикризата прочетох нещо, което ми беше непознато – "ИВК 1 към 2 група." Обадих се в неонатологията във Варна, откъдето ми казаха, че не било страшно, че просто трябва да се следи. Но за тях това беше просто още едно бебе от болничния „конвейер“, а за мен – целият ми свят.
След дни постъпих в отделението за доотглеждане на недоносени бебета във Варна като придружител. На 30.10.2020 дойде специалист и прегледа Божидара. Прегледът продължи по-дълго от обикновено... Усещах, че нещо не е наред. Сърцето ми се сви.
Тогава чух нещо, което ще помня завинаги: кистите в мозъчето ѝ вече са от трета група. Левкомалация. ДЦП. Диагноза, която съсипа всичко вътре в мен.
"
Как така на мен? Защо на моето дете?" – питах се. Болката беше неописуема, но знаех, че нямам право да се предам. Божидара имаше нужда от мен. Започнах да търся информация, да чета, да се свързвам с хора, да питам, да се моля...
Чух за рехабилитационни центрове в София, за ползата от ранна и интензивна терапия. Без да се колебая, напуснах Варна, работата, живота, който имах... Събрах багажа и заминахме. Започнаха терапии, квартири, басейни, конна езда... всичко финансирано от нас – със спестявания, с продажба на имот. Дадохме всичко.
И така 4 години и половина. Посетихме десетки специалисти. Всеки казваше различно. Днес Божидара е на 4 години и половина и не може да ходи сама. Движи се с помощта на проходилка, но душичката ѝ копнее да тича, да скача, да бъде дете като всички други.
Научихме за възможности в чужбина – в Сърбия , в Полша по метода Медек, в Словакия, както и в специализираните центрове в Банкя, България.
МИЛИ ХОРА в Сърбия предстои да й се направи операция юни месец и затова се налага необходимост от спешно събиране на средства за операцията .Тя дава шанс на Божии да отпусне крачетата и да може да направи своите първи крачки и разбира се с помощта на предстоящата рехабилитация в специализираните центрове в Банкя,Полша,Словакия ЗА СЪЖЕЛЕНИЕ всичко това изисква средства, които вече нямаме. На дъното сме – и емоционално, и финансово.
Мили хора, добри сърца, моля Ви – подайте ръка на Божидара!
Нека ѝ дадем шанс да проходи, да почувства свободата и радостта на всяко дете. Нека един ден тя може да Ви благодари сама! Всичко, което мечтая, е дъщеря ми да направи първата си самостоятелна крачка.