Мълчанието на агнетата: Трагедиите, които полицията не отчита
Когато попитахме ОДМВР-Пловдив за броя на смъртните случаи, причинени от употреба на наркотици в рамките на настоящата година, отговорът им беше кратък и стряскащ: „в информационните системи на МВР не се обработват статистически данни за смъртни случаи, настъпили в резултат на употреба на високорискови вещества“.
Този отговор е не просто бюрократично извинение. Той е показателен за дълбокото безразличие и провала на системата, която би трябвало да ни пази. В същото време трагедиите се множат. Обществеността научава за поредната жертва на фентанила не от официално съобщение на полицията, а от публикации на медиите, които са получили информация от близки на починалите.
Вместо да се търси решение за генералния проблем, от МВР ни заливат със статистики за арестувани „дребни риби“ и иззети нищожни количества дрога. Задържани са 139 души от началото на годината, отчетено е изземването на 1,6 грама фентанил. Тези „успешни акции“ се представят като доказателство за ефективна борба с наркоразпространението, докато всъщност са просто параван, зад който се крие безпомощност. Само преди месец 18-годишно момиче от Пловдив бе открито мъртво до стадион „Ботев“ , а по-рано и 31-годишен мъж от Ботевград също стана жертва на дрогата.
25 души са починали от предозиране с опасния медикамент фентанил през 2024 г. За предходните 10 г. има 6 подобни случая. Данните са на Националния фокусен център за наркотици и наркомании. Те показват все по-мощното навлизане на фентанила в България - тенденция, която се наблюдава от 4-5 г. насам. Ръстът е над 50 пъти. Но тъй като в повечето случаи става дума за съвсем млади хора, близките им предпочитат да не дават гласност. От МВР не можем да получим официална статистика за случаите , тъй като както стана ясно в министерството не поддържат такава база данни.
25 души са починали от предозиране с опасния медикамент фентанил през 2024 г. За предходните 10 г. има 6 подобни случая. Данните са на Националния фокусен център за наркотици и наркомании. Те показват все по-мощното навлизане на фентанила в България - тенденция, която се наблюдава от 4-5 г. насам. Ръстът е над 50 пъти
Порочният кръг се затваря: полицията не поддържа статистика за жертвите, следователно „проблемът“ не съществува в техните данни. Смъртните случаи се прикриват, докато не станат обществено достояние чрез медиите. Това е опасна практика, която пречи на адекватното оценяване на мащаба на кризата и на вземането на ефективни мерки.
Фентанилът – новият хероин от 90-те
Ситуацията с фентанила в момента до голяма степен наподобява епидемията от хероин през 90-те години. Тогава също имаше безброй жертви, а властите изглеждаха безсилни. Сега, повече от две десетилетия по-късно, историята се повтаря, но с още по-опасен враг. Фентанилът е десетки пъти по-силен от хероина и е изключително евтин, което го прави лесно достъпен за младите хора. Една доза може да струва едва 20 лева – цена, която е по джоба на почти всеки тийнейджър.
Разпространението му не се ограничава само до улиците, а вече се случва и онлайн, където наркотиците се поръчват като „тейк ауей“ и се доставят до вратата. Разбира се, МВР и прокуратурата са наясно с това. Постоянно се публикуват журналистически разследвания, които показват, че всеки, дори и непълнолетен, може да си поръча смъртоносен коктейл от наркотици. Въпреки това, адекватни мерки липсват.
Докато българските власти се борят с цигарената контрабанда и се отчитат с арести на дребни дилъри, голямата заплаха от фентанила остава неглижирана. Това не е въпрос на липса на ресурс, а на липса на воля и приоритети. Борбата срещу наркоразпространението не може да се изчерпва само с показни акции и повърхностни доклади. Тя изисква задълбочена работа, разбиване на мрежите, а не просто залавяне на хора, които са на дъното на веригата.
Бездействието на институциите по този въпрос е не просто неприемливо, то е престъпно. Потънали в безсмислена бюрокрация, институциите ни за пореден път се провалят в най-важната си мисия: да защитават живота и здравето на гражданите, особено на най-уязвимите – младите хора. Ако това безразличие продължава, трагедиите ще стават все повече, а доверието в държавата – все по-малко.
