Майката на малката Бориса: Подайте ръка на нашето ангелче

Автор: Plovdiv Now 09:30, 04.05.2025 4332

Здравейте, добри хора.

Казвам се Йовка. Майка съм на едно малко, истинско чудо нашето момиченце Бориса. Тя се роди на 26 февруари 2025 г., няколко седмици преди термина крехка, мъничка, но с очи, в които видях цялата вселена. Поглед, който сякаш ми каза: Мамо, ще се борим. Заедно.

Повярвах ѝ. Повярвах, че всичко ще бъде наред. Че това малко същество, което стискаше пръста ми с миниатюрната си ръчичка, е тук с причина.

Но съдбата имаше други изпитания за нас...

Още по време на бременността ни казаха, че има нещо нередно. „Киста на бъбрек“, казаха. „Може би ще изчезне.“ Може би... Хванах се за тези две думи така, както удавник се хваща за сламка. Молих се. Плачех нощем. Надявах се. И се молех още.

Но след раждането… кистата беше там. Непроменена. Упорита.

Започнаха болниците. Прегледи. Лекарства. Надежди, които се сменяха със страхове. И накрая тежката диагноза: вродена малформация двоен уретер. Един от бъбреците ѝ не може да функционира правилно. Урината се връща обратно. Застоява. Създава риск... Риск за нейното здраве. За нейния живот.

Ако няма подобрение предстои операция. Тежка. Скъпа. Неотложна.

Но това не е всичко…

Бориса се роди и с деформация на едното ухо мъничко, неоформено. И с него нарушен слух. Ще трябва и това да се коригира с прецизни прегледи, скъпа диагностика, възможни интервенции.

А днес... Днес тя лежи в болница. Свита под одеялце, с мъничко телце, което се бори с всички сили да наддаде. Да порасне. Да издържи.

А аз майка ѝ стоя до нея безсилна. Стиснала ѝ ръчичката. Сълзите текат, без да питат. Сърцето ми е смачкано от безсилие.

И това е най-болезненото, че сама не мога да ѝ помогна.

Даваме всичко. Всичко. И пак не стига. Всеки ден, всяка стотинка, всяка сълза всичко е за нея. Но тази битка е по-голяма от нас. Времето тече безмилостно, а средствата свършват.

Затова ви моля... ако имате възможност, ако имате място в сърцето си, подайте ръка на нашето ангелче Бориса.

Всеки лев е лъч светлина. Всяко споделяне е надежда. Събраните средства ще отидат изцяло за лечението ѝ бъдещата операция, нужните изследвания, лекарства, слухови апарати, консултации със специалисти.

Ако остане нещо, ще го дарим нататък. Защото вярвам, че добрината никога не свършва. Тя се предава. От човек на човек. От сърце на сърце.

Аз искам само едно.

Искам детето ми да бъде здраво.

Да тича босичка в тревата.

Да смее се с онзи чист, детски смях, който разцепва тишината.

Да не помни болничните стени.

Да помни само любовта, с която я пазим. С която я обгръщаме всеки миг.

Благодаря ви. От сърце.

С вяра. С надежда. С обич,

Мама Йовка - майката на Бориса.

Може да дарите с карта, PayPal, ApplePay, GooglePay, Revolut.

https://pavelandreev.org/…/camp…/spasi-jivota-na-bebe-borisa