Те са млади, талантливи и устремени! Излизат смело на сцената, за да докажат качествата си и да научат  още и още! Това са новите лица на пловдивските трупи – Драмата, Куклите и Операта. Идват от различни краища на България, че и на света, но ги обединяват две неща  – магията на Пловдив и любовта към изкуството. В поредица от материали PlovdivTime и TrafficNews ще ви представят новите лица на пловдивската сцена. 

Днес надникваме зад кулисите на Пловдивския драматичен театър, а да ви запознаем с един много талантлив млад артист. След актьорите Константин Еленков, Елин Стоянова, Мария Сотирова и театроведа Катерина Георгиева, вдъхновяващият солист на Операта Виктор Ибришимов, ви срещаме с момичето взрив на трупата на Пловдивския театър - актрисата Патриция Пъндева. Тя е вдъхновител, защото интересите и целите ѝ са толкова разнообразни, че е трудно да ги обхванеш с едно изречение. Ето коя е Патриция:

Родена е на 22 юни в Пловдив. Завършва Строителния техникъм със специалност „Архитектура”. После тръгва към голямата си мечта – НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. Завършва актьорство за куклен театър при проф. Боньо Лунгов, после магистратура „Артмениджмънт”  в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев” . Снимала е във филма на Камен Донев “Уют”  в ролята на Здравка. Участва в “Боряна”,” Одисей”, „Дебелянов и ангелите”, ” Работно време”, „За сватбите”, „Събитие”, „Експрес ХХ век” на Пловдивския театър. 

- Патриция, да започнем от начало. Защо театър и откога театър се случи в живота ви?

- Бях в 10. клас в Строителния техникум. Да вметна - това с избора на гимназия беше пореден опит на семейството ми да се захвана със сериозна работа и да стана архитект, а не да се занимавам с танци, което правех от малка. Тогава един от съучениците ми ме попита дали искам да замествам едно момиче в актьорската школа на Ивана Папазова и Стоян Сърданов. Отидох и тогава ме погълна театърът. Дотолкова, че да съм сигурна, че искам това да е моят път и начин да изграждам и изразявам себе си. А съвсем първата ми среща още преди да започна да ходя на школа беше пак с актьор от пловдивската трупа - Симеон Алексиев. С него трябваше да подготвям материал за кастинг за един танцувален филм.  Сега и с тримата съм в един театър и играя с тях на една сцена, това е страшно вълнуващо.

Актрисата в спектакъла "Боряна"

 - Коя бе първата ви изява на сцена, с какви емоции я помните?

- Било е още в детската градина с танците, но не помня точната емоция. Помня една случка, която  по-скоро показва какво дете бях. Родителите ми ми разрешиха да се занимавам със спортни танци. Когато отидохме в залата и видях всички двойки, толкова се засрамих, че ще трябва да танцувам с момче! Еедновременно с това толкова не ми допадна треньорката, че на срещата я настъпих нарочно по крака, избягах и оставих мама и татко да берат срам. Бях срамежливо, но и много своенравно дете. Правих си каквото искам и каквото усещам. И до-ден днешен май си останах такава.

 - Вие сте част от трупата на най-стария професионален театър. Това е и театърът в родния ви град. Какво е усещането не просто да се завърнеш у дома от НАТФИЗ, а и да играеш на неговата сцена?

- Това е най-прекрасният  театър, с най-талантливия и сплотен екип! Аз съм човек, който не може да вирее в конфликтна среда и съм щастливка, че тук имам дом и семейство, където се чувствам свободна и спокойна да творя.

- Как дойде поканата за това завръщане у дома?

- Бях още студентка четвърти курс в НАТФИЗ изобщо нямах представа какво следва...Покани ме режисьоъта Красимир Ранков за ролята на Боряна в “Боряна”. Последва един много емоционален период и процес. Първи на професионална сцена и то с главна роля... Бях много притеснена, разбира се, но и много развълнувана, осъзнавах огромната възможност, която Краси ми даде, винаги ще съм му благодарна!

 -  Коя е ролята, която ви вдъхнови до такава степен, че ви накара да се чувствате между земята и небето и затвърди решението ви, че театърът е вашето място?

- Затвърди го спектакълът “За сватбите” на титана Камен Донев. Това беше първото ми стъпване на професионална сцена, всъщност се случи малко преди премиерата на “Боряна”, в „Арена Армеец „ пред близо 12 хиляди зрители. Там с колегата ми Красимир Василев имаме малки роли, съвсем кратка сцена, но толкова нагнетена с емоция...Помня, че след този първи спектакъл, не можех да се успокоя и 5 минути треперех и плачех от щастие. Това усещане ме пропи дотам, че да искам всеки път да изживявам този адреналин.

В спектакъла "Събитие" 

-  Кийра Найтли казва: „Аз съм актриса, което значи, че съм малко луда”. Има ли нещо вярно в думите ѝ и ако има такава лудост, опишете я?

- Не знам дали мога да обясня с думи лудостта на актьора. Шизофренична е тази професия -  днес си едно, утре друго. Трябва да имаш здрава психика и рефлекси. Много от хората, които не са запознати с естеството на работата ни, мислят, че е нещо лековато и не осъзнават как всичко, което виждат накрая като резултат във филм или спектакъл, обикновено е плод на много психическо и физическо натоварване и невероятна дисциплина.

- Вие сте шантава личност в най-добрия и цветен смисъл на думата. Играете активно, снимате и в киното, а на финала сте и носител на награда за най-добър млад предприемач на Община Пловдив за концепцията „Галерия 28”. Как го правите така, чеда се получава добре?

- Много съм смела в мечтите си и не ме е страх да действам и рискувам. Не съм имала почивен ден вече три години. „Галерия 28” се разгръща. Вече имаме онлайн платформа, в която имаме възможност да се разширим и разтворим още повече. Също така и  каним за питие за изпът в новата ни инициатива. Още една моя мечта! Едно място с много приятна концепция, с лимонади и коктейли в готини опаковки. Заради ситуацията, още не сме правили официално откриване, но вече сме с отворени врати. Не се спирам, и във всичко влагам много енергия. Не мога да кажа, че постигам всичко с лекота, по-скоро с труд, инат и упоритост. Имам си и моите кризи и крахове по пътя. Но поне съм намерила своя баланс. Когато прегрея много в „Галерия 28”, се случва да започна репетиционен процес в театъра и така си почивам и зареждам от едното на другото място.

- В пространството ви в Капана се изявават много творци,  но най-любопитното е, че разкривате талантите на своите колеги от театъра, разкажете за тях.

- Оказа се, че в нашия театър всички колеги са много дейни и създават страхотни неща. Мартин Божков - ръководител художествено осветление,  и Симона Василева – реквизит, създават страхотни бижута от сребро  и от смола. Актрисата Маргита Гошева също има свой бранд, в който плете с пръсти много красиви чанти и несесери. Актьорът Тодор Дърлянов изработва бижута с естествени камъни. Колегата  Стилиян Стоянов има собствен бранд за чорапи.  Всеки от тях има любопитна история, която можем да разкажем.

 - Как преминавате пред това сложно време на изолация и дистанция? И как се прави изкуство в такова време?

- Преминах през всякакви състояния на духа. Цялата ситуация ми се отрази и най-страшното, което забелязвам, е, че остави отпечатък и липса на мотивация у младите хора. Такива разговори провеждаме с моите приятели, имаме твърде много притеснения, тревожности и стрес в едни години, в които уж трябва да сме свободни да опитваме и да си правим кефа. Време на някакви трансформации е. Нямам представа докъде ще ни отведат, но вече нямам търпение и се надявам да съхраним душите си, а изкуството ще ни съпътства по пътя, както винаги е било!

На церемонията за най-успешен млад предприемач на Пловдив

- И малко доза оптимизъм… Какво ви прави щастлива, кои са нещата, които ви карат да се усмихвате?

- Напоследък се усмихвам, когато някой е честен, когато изрази емоцията си, когато не го е страх да си признае как се чувства..

. - Имате ли си своето островче на спокойствието и какво правите, когато сте тама?

-  Обичам да стоя в тишина и покой, това е моят тип медитация и също всяка вечер си слагам слушалките и поне по 1 час танцувам.

 - Оттук накъде – сигурно е, че вече имате нови планове, какви са предизвикателствата?

- Очакват ме три проекта в театъра, за които съм много трепетна - “Укротяване на опърничавата” с режисьор Стайко Мурджев, “Коприна” с режисьор Диана Добрева и „Лекция 3: Възгледите на един учител за силата на словото” с Камен Донев.

- Успех!