Лорд Евгени Минчев открива изложба с непоказвани графики на Красимир Куртев

Автор: Парашкева Иванова 817
Лорд Евгени Минчев открива изложба с непоказвани графики на Красимир Куртев

Пловдивчанинът Красимир Куртев ще покаже за първи път поредицата си графични рисунки „Грехове“, създадена преди 33 години. Работите са вдъхновени от личното му „предсказание“ за гибелта на планетата и новия стил, който Куртев започва да изследва тогава.

Първата графика от цикъла – „Апокалипсис сега“ – печели специалната награда на фондация „Хуан Миро“ в Испания и изобразява напускането на земята от Адам и Ева обратно към висшия свят. Тя става и отправна точка за цялата поредица.

„Зададох си един привидно прост въпрос: „Не сме ли всички родени грешници?“ – споделя Куртев. – „Колкото повече го обмислях, толкова повече осъзнавах, че всички ние грешим. Истинският въпрос е как грехът ще определи нашето бъдеще.“

Красимир Куртев е роден в град Пловдив на 26.08.1956 г. Участвал в много изложби, биеналета и салони на графичната рисунка у нас и в чужбина, печелил редица престижни български и международни награди. Специалната награда от фондация „Хуан Миро“ (Испания, 1984 г.), сребърна награда (Анкона – Италия, 1985 г.). Самостоятелни изложби в град Пистоя – Италия (1986 г.), Париж – Франция (1989 г.), Ню Йорк – САЩ (1990 г.), Оксфорд – Великобритания (1992 г.). Негови графични произведения притежават Джордж Буш - старши, Хелмут Кол, Орнела Мути, Тото Котуньо, Сандра и др. Освен българската периодика, печатал във „Фигаро“ (Франция), „Арт Таймс“ (САЩ), „Талия“ (Канада) и др. В момента работи в медията „Трафик Нюз“.

 Откриването на изложбата ще се състои на 26 май от 18:00 часа в галерия „Марина Францети“ на ул. "Май" 2А в Пловдив. Експозицията ще бъде открита от Лорд Евгени Минчев, близък приятел на художника.  

Казвате, че тези графики са „пророчество“ за гибелта на планетата. Какво виждате днес, 33 години по-късно – сбъдва ли се това предсказание?

- Самата планета, като планета ще остане, ала няма да бъде годна за тази раса. На нас са известни шест раси, които са живели на Земята: Поларянска, Хиперборейска, Лемурийска, Атланска, Арийска, от 1991 година навлиза Славянската раса. Именно през въпросната година започнах да творя рисунките. „Виждам“ много гибел, войни, пожари, болести – много мъка. Вкратце земните общества ще се самоунищожат.

 - Какво ви провокира да търсите нов стил тогава и защо избрахте именно библейската символика?

- През далечната 1991 година потърсих отклонение от моите стандартни стилове. По това време се запознах с бележките на Ницше, където се намира твърдението „Теорията за постоянство на енергията изисква Вечното завръщане“. Тогава реших да прокарам линия от точка А през всички останали и отново да се завърна в началото – т.А. Нарисувах женско тяло, като началната точка бе пръстите на дясната ръка и се завърнах именно там без да отделя писалката. Така се роди този нов стил – „Вечното завръщане“. Открих, че и в библията се споменава за „Вечното завръщане“. Един впечатляващ за мен стих като: „Както е излязъл гол от утробата на майка си, така ще се върне, както е дошъл. Няма да вземе нищо от плода на труда си, което да може да носи в ръката си.“  -Еклесиаст 5 : 15. Не твърдя за прераждане, а за Завръщането.

 - В „Апокалипсис сега“ изобразявате Адам и Ева, напускащи Земята. Защо решихте да обърнете посоката на библейския разказ – вместо изгнание от рая, вие показвате напускане на земята?

- Библейската историята за Едем (Рай)  подчертава факта, че човешкото съществуване е просто „изгнание“ от първичното състояние на божествено съвършенство. Всъщност „падението на човека“, изгонването от Градината, бележи загубата на невинност, която ще бъде  изкупена едва чрез ротацията на всичките раси. В библията е загатнато желанието на Адам и Ева да  потърсят убежище в „родното си място“: „През ония дни човеците ще потърсят смъртта...“ – Откровение 9:6.

- Серията „Грехове“ звучи като лична философска изповед. Има ли някой грях, който особено ви е провокирал да създадете тези образи?

- Теолозите разделят греха на „действителен“ и „първоначален“. Действителният грях е грях в обикновения смисъл на думата и се състои от зли действия, независимо дали са извършени с мисъл, дума или дело. Първородният грях (терминът може да бъде подвеждащ) е морално опорочено състояние, в което човек се оказва при раждането си като член на грешна раса.

- Според теолозите грехът е състояние, в което се раждат хората.

- Грехът носи със себе си един вид слепота, един вид непроницаемост, тъпота, глупост. Това е когнитивно ограничение, което на първо място пречи на жертвата си да получи правилно познание за Божествената красота, слава и любов. Грехът пречи на жертвата да види, какво си струва да обича и какво си струва да мрази, какво трябва да се търси и какво да се избягва.

Много са греховете, които са ме провокирали, ала моите прегрешения изпепеляват душата. Най-вероятно и чужди, и мои грехове са пропукали бента на егото и се изливат във вид на въпросните рисунки.

 - В презентацията си задавате въпроса „Не сме ли всички родени грешници?“. След години размисъл – какъв е вашият личен отговор?

- Някои твърдят, че още като бебета сме грешни. Според мен е възможно да носим последствията от греховете на нашите родители или пра-родители, но това не означава греховност. Грехът не е състояние на съществуване за нас - той е нещо, което правим, което вършим – действие породено от правото на свободен избор. Ние не се раждаме грешници - Грехът е наш избор.

Подобни новини

Вашият коментар през Facebook

Новини Trafficnews logo

Изпрати новина