Катарактата, известна още като „перде на окото“, най-просто казано представлява замъгляване на естествената леща на окото. Пациентите сравняват виждането при катаракта с опит за гледане през замръзнал или замъглен прозорец. Обикновено се появява с напредване на възрастта – след 50 години, като резултат на слепването на протеините, които изграждат лещата.

 

Нарушеното от перде зрение може сериозно да затрудни четенето и ползването на електронни устройства, шофирането, различаването на лицеви изражения и всяка дейност, която включва боравене с по-фини детайли. Катарактата е най-честата причина за загуба на зрение в световен мащаб, но за щастие е лечима, коментира полк. доц. д-р Атанас Калайджиев, д.м., началник на Клиника по очни болести на ВМА.

 

Лещата се намира зад зеницата и ириса. Лещата се състои от три части: капсула, ядро и кора. Капсулата обгражда кората, която от своя страна обгражда ядро или центъра на лещата. Лещата съществува, за да фокусира светлината върху ретината и да се получи ясно изображение. Когато се образува катаракта, лещата може да стане толкова непрозрачна, че светлината не може лесно да проникне към ретината.

 

Повечето катаракти прогресират бавно и не представляват сериозен проблем в началото, когато последиците от тях могат да бъдат преодолени с помощта на по-силно осветление и очила. С напредване на времето обаче, зрителната функция може да бъде нарушена до степен, в която всекидневните дейности са силно затруднени. В такъв случай се препоръчва оперативното ѝ лечение, което е безопасно и ефективно. Съвременната медицина не може да се справи с помътняването на естествената леща с консервативни средства като капки, мехлеми или таблетки, изтъква специалистът.

 

С напредването на възрастта естествената леща започва да губи своята гъвкавост и прозрачност, но пък за сметка на това се удебелява. Конкретно за помътняването е отговорна промяната в белтъчната структура на лещата, зад която може да стоят различни причини. В началото може да няма каквито и да е осезаеми признаци като: нарушена зрителна способност, промяна във външния вид или болки в очите. Затова и много от хората установяват наличието и едва в по-напредналите стадии и късно търсят помощ. След определено ниво на помътняване на лещата светлинните лъчи се разсейват или се блокират от катарактата до степен, в която проектирането на ясен образ върху ретината е невъзможно. Резултатът е замъгляване на зрението.

 

Най-често срещаните симптоми при катаракта са: замъглено зрение, неясни и неярки цветове, силно затруднено виждане при слаба светлина, дразнене на очите от ярка светлина и проблясвания, виждане на ореол около източниците на светлина, двойно виждане и чести промени в диоптрите. Напредналата катаракта може да промени зеницата да изглежда светло сива вместо черна.

 

Катарактата най-често се дължи на напредналата възраст, но може да се наблюдава след травма, експозиция на радиация, да бъде вродена или да възникне след хирургична интервенция на окото. Рискови фактори за поява на заболяването са диабет, високо кръвно налягане, тютюнопушене, продължителна експозиция на слънчева светлина, продължителна употреба на стероидни лекарства, консумация на прекомерно количество алкохол и други, пояснява полк. доц. д-р Атанас Калайджиев, д.м.

 

Превенцията на перде на окото включва носене на слънчеви очила, редовни прегледи при очен лекар, контрол на здравословните проблеми (например диабет) и водене на здравословен начин на живот (без тютюнопушене, намаляване на приема на алкохол, здравословен хранителен режим).

 

Началните симптоми на заболяването могат да бъдат облекчени с адекватни очила. Обикновено, пълно и дефинитивно лечение се постига с хирургична интервенция, състояща се в заместване на увредената леща с изкуствена такава. По принцип хирургичната интервенция се свързва с повишаване качеството на живот на пациентите.

 

Операцията е единственият изход. Тя се препоръчва от специалист, когато заболяването започне да пречи на ежедневните дейности или възпрепятства лечението на други очни проблеми. Операцията за премахване на катаракта обикновено е безопасна и има висок процент на успех. Повечето хора могат да се приберат вкъщи в деня на операцията, казва още специалистът.

 

Има два основни метода, по които се извършва: Екстракапсуларна екстракция – отстранява мътната част на лещата чрез разрез на роговицата. След операцията се поставя изкуствена вътреочна леща там, където е била естествената леща. Към този метод се пристъпва при много напреднала катаракта. Вторият метод, който е златен стандарт в момента, се нарича Факоемулсификация – използват се ултразвукови вълни за разчупване на лещата и отстраняване на катарактата, и пак се имплантира изкуствена вътреочна леща. Този метод се предпочита, защото при него оперативният разрез е много малък и възстановяването е по-бързо.

 

Нищо не може да ви гарантира на 100%, че няма да развиете катаракта. Често пъти тя просто е неизбежна с напредването на възрастта, особено ако има и фамилна обремененост. Превенцията се изразява в носене на слънчеви очила, за да се намали излагането на очите на вредните слънчеви лъчи, спиране на цигарите, здравословно хранене, подобряване на физическата активност, навременни мерки при диабет и хипертония и ограничаване на алкохола.

 

Редовните профилактични прегледи могат да помогнат за откриване на катаракта и други очни проблеми в ранен етап, когато лечението ще бъде по-лесно и бързо. Въпреки че лекарите все още търсят начини за предотвратяване на развитието на катаракта, доказано е, че излагането на пряка слънчева светлина допринася за развитието на катаракта. Носенето на слънчеви очила с висока защита от ултравиолетови лъчи или шапка с широка периферия при излагане на слънце може да забави развитието на катаракта. Усложненията след операция на катаракта са рядкост и се наблюдават в под 1% от всички случаи. Това я прави една изключително безопасна интервенция, която всеки ден възстановява зрението и подобрява качеството на живот на множество хора по цял свят.

 

Източник: ВМА